Божествена комедия. Първи стъпки в тъмната гора на битието

Тази година се навършват 700 изтърколени лета от смъртта на Данте Алигиери. От печат излязоха множество юбилейни издания за възрастни, ала това, което ме впечатли най-силно, е детската „Божествена комедия. Първи стъпки в тъмната гора“ от издателство “Колибри”.

За „Божествена комедия“ не се пише лесно, а се оказва, че това важи с пълна сила и за детския й вариант. Като начало, по-просто би било да кажа какво не е настоящата книга. Със сигурност не е сбит преразказ на Дантевата „Комедия“, както аз, признавам, очаквах. Истината е, че е невъзможно да се адаптират за младите читатели цялата сложност и действие в книгата, всички вложени идеи. Те не са лесна хапка дори за нас като възрастни. Така че, какъв е смисълът?

Даниеле Аристарко прави нещо много повече от преразказ. Той успява да напише мета-книга за деца – мислене за мисленето, книга за посланията в друга книга. Започва историята, когато той самият е на 9 години и родителите му разказват за „Божествена комедия“. Още малък, няма търпение да прочете сам произведението, но се изправя пред реалността – трябва да почака, трябва да порасне. Първите редове, които прочита обаче, го завладяват:

На попрището жизнено в средата

Сред мрачни дебри сам се озовах,

Че пътя прав загубих в тъмнината.

И тогава момчето Даниеле преживява нещо, което е неспособно да сравни с друго, случило се досега:

Затворих книгата. Затворих очите си. Притаих дъх. Около мен се възцари тишина, тишина цари и сега в спомените ми. Както в момента, когато пътуването започва, момента, в който отваряме очи за живота. Древно чудо, което винаги се възражда.

Оттук насетне, „Божествена комедия. Първи стъпки в тъмната гора“ започва диалог с читателя за света на символите и силата на словото. За първите сериозни и вселенски въпроси, които завладяват младия ум и въображение. За трудностите и изпитанията в живота и как преминаваме през тях. За сътворението на разума, страха от гибел, пречистващата сила на любовта. И накрая – за божествената и съграждаща искра във всеки от нас.

„Спомнете си за своя произход!

За знание и подвиг сте призвани,

А не за скотски и безлик живот!“

/Ад – песен XXVI/

„Родителите ми ме учеха, че разумът е светлина, която трябва да бъде насочена срещу мрака на нашето невежество, светлина, която осветява пътя ни и ни помага да вървим напред.“

Тъй както самата „Комедия“ на Данте е многопластова и описва едно пътуване през пространството, но и навътре в самия герой, така и адаптираната за деца книга „говори“ на няколко нива. Посланията на символите, лутането из лабиринта на въпросите и мислите са едно от тях.

Друга част от историята е разказана от удивителните илюстрации на Марко Сома! Те провеждат читателя през Ада, Чистилището и Рая и го срещат с богатия образен свят, с който ще се сблъска след време в самата „Божествена комедия“.

„И може би всъщност Раят е точно това – място, където всичко има смисъл.“

В последните години книгите за подрастващи са изключително приключенски, наситени с действия и даващи почти готови послания. Няма лошо и в това. Но сякаш забравяме, че децата се вълнуват не само от ежедневието и действието, а и от всичко, което е удивлявало и продължава да удивлява човечеството. Нужни са им думи, с които да облекат чувствата и въпросите си. Част от тези думи ни дава Даниеле Аристарко, опитвайки се да разпали младото любопитство.

„И тогава в съзнанието ни засиява велика светлина, блясък, който слива и преплита любовта и знанието. Всичко притихва. Откъсваме очи от страницата и ги повдигаме нагоре, към звездите. Готови сме за пътуването. Отново.“

Преводът е дело на Паулина Мичева.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg  или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.