Децата с увреждания са навсякъде около нас, макар и често невидими. Улиците, площадките, дори училищата и градините, обаче, масово не са пригодени за тях, поради което рядко ги виждаме. Те остават непознати, а, както знаем – всяко непознато нещо се приема трудно. Отделно, нашите собствени познания за различните заболявания и състояния често са ограничени и често не знаем нито как да обясним на децата си, нито как да покажем пример на съпричастност и уважение към техните връстници със затруднения.
Чрез книгите децата ни, а и ние самите, имаме възможността да се „срещнем“ с дете в неравностойно положение, да го опознаем, да надникнем в неговия и на родителите му свят. Или пък да разпознаем в тези истории себе си, своите болки, борби и надежди.
Ако се чудите към кои тематични заглавия да посегнете, ето няколко идеи:
„За Камил, който вижда с ръце“ от Томаш Малковски, изд. “Timelines”
Камил и Зужа обичат да играят, да карат колело, да си погаждат номера, да гледат филмчета, да бягат. Двамата обаче се различават не само по цвета на косата си, защото Камил е незрящ. Това в никакъв случай не го спира да се справя с ежедневието си или да върши (почти) същите лудории като другите деца. За щастие, семейството му го приема такъв, какъвто е. Майка му и баща му отказват да го гледат „под похлупак“, учат го да се справя с трудностите, а те самите междувременно също се учат да бъдат родители на едно по-различно дете. Историята на Камил е подходяща за читатели между 7 и 10 години.
“Късмет” от Лорънс Шимел, изд. „Точица“
Боби обича да ходи на гости на Тони. Двамата играят лудешки, разхвърлят, похапват, после се завръщат към играта. В дома на Боби това не е възможно. У тях цари ред и всичко трябва да е винаги на мястото си. Ала не бързайте да обвинявате майка му в прекомерна изрядност и строгост. Необходимостта от добре поддържан ред идва от обстоятелството, че брат му Матей е незрящ. За да се ориентира в дома им и да се справя в кухнята, банята или детската стая, той трябва да намира всяка вещ на точно определено място. „Късмет“ е мила история за братската обич и приятелството, за различията, завистта, но и радостта да не бъдем еднакви. Ще й се насладят децата между 5 и 7 години.
„Островът на моята сестра“ от Катажина Ририх, изд. „Timelines”
Мариша си има по-голяма сестра, която с внимание я учи да закопчава копчетата си, а освен това приготвя вкусна закуска и обича да играят заедно в пясъчника и по дърветата. Ех, какво щастие! Мариша нарича сестра си Пипи заради голямата й сила и усмихнато лице. Пипи е на повече години, ала не умее да чете и пише, за сметка на това обича само синия цвят и готви превъзходно. Тя едновременно живее сред другите и отделно от тях, на свой собствен остров. В нейния свят думите имат едно-единствено значение, а желани посетители са предимно децата. Пипи е диагностицирана със Синдром на Даун.
Какво е да живееш с някой със синдром на Даун и как това променя живота на всички – това ще разберат съпричастните читатели между 10-14 години.
“Пътят от мен до черешата” от Паола Перети, изд. “Екслибрис”
Книгата разказва за 9-годишната Мафалда, която прогресивно ослепява. Момичето страда от рядкото заболяване – болест на Щаргард. Слага очила в първи клас, но мъглата пред очите й непрестанно се разширява, като поглъща все по-голяма част от зрителното й поле. Мафалда трябва да свикне с мисълта, че ще остане на тъмно и всичко ще се промени. Пътят, който Мафалда извървява, за да свикне със заболяването си, е съпътстван както от много трудности, така и от подкрепата от истински приятели. И със сигурност ще докосне сърцата на читателите между 11 и 13 години.
„Коледозавър“ от Том Флетчър, изд. „Ибис“
Уилям Тръндъл едновременно е голям късметлия и много злочест. Той губи майка си в катастрофа, която оставя него самия прикован в инвалидна количка. За щастие, Уилям има много приятели, които го харесват такъв, какъвто е. Момчето обожава динозаври и всяка година си поръчва един от Дядо Коледа, зима след зима. Докато желанието му за истински динозавър действително се сбъдва. Ала не е лесно да се радваш на нещо толкова прекрасно, когато същевременно имаш враг, който е твърдо решен да те унижи във всеки удобен момент. Как завършва книгата ще научат читателите между 8-10 години.
„Кейти“ от Джаклин Уилсън, изд. „Ергон“
Кейти Кар е на единадесет. Тя е буйна, разхвърляна, вечно прави бели и има голямо семейство. Голямото семейство е равно на големи предизвикателства. Когато обаче е намесена и загубата на родна майка, заменена с мащеха (дори и най-милата такава), нещата лесно излизат извън контрол. След една неразумна постъпка, гръбнакът на Кейти е счупен и тя остава парализирана от кръста надолу.
“Кейти” е книга за порастването, за последиците от действията ни, за смисъла на живота и нашата роля в него и е подходяща за читатели между 11 и 14 години.
„Чудо“ от Ар Джей Паласио, изд. „Бард“
Книгата разказва за живота на Огъст Пулман, роден с лицева аномалия. От раждането си момчето претърпява 27 пластични операции и заради тях не ходи на училище, но все пак настъпва моментът, в който трябва да тръгне в пети клас. Историята е разказана от гледната точка на шестима герои: Оги, сестра му Вия, приятелката й Миранда, съучениците на Оги Съмър, Джак и Джулиан. Всички те се сблъскват с аномалията на Огъст в различен етап от живота си и трябва да се справят с факта, че общуват както с него, така и със собствените проблеми на порастването.
„Чудо“ е разтърсваща книга за читатели между 9 и 14 години. Към момента не може да бъде намерена в книжарниците, но е хубав повод за посещение на близката библиотека. По романа е заснет и едноименен филм с участието на Джулия Робъртс, Оуен Уилсън и др.
Приятно четене!
