7 истории за лъжата

Като ще пишем за лъжата, трябва да сме искрени. Затова казваме честно – децата лъжат. Родителите също. И понеже възрастните знаем много добре какво стои зад лъжите ни, сме склонни да допуснем същото и за децата, които (къде успешно, къде не) се опитват да ни заблуждават. Дребосъците обаче често послъгват не от користни подбуди, а защото се опитват да прокарат границата между редно и нередно, между „мен“ и „теб“, между желанията и действителността. Защото силно искат нещо, а получават отказ, или просто защото са умни. Да, за съжаление развитият интелект и бурното въображение водят и до такива прояви. Но ние оставаме гласа, който насочва децата и им казва ясно, когато нещо може да нанесе вреда.

Ето няколко заглавия за малки и големи, с чиято помощ да изследвате лъжата.

„Как лъжата се превърна в слон“ от Тиери Робрехт, изд. „Панда“ 

Лъжите могат да започнат като нещо дребно. Например като лъжата на Люк. Тя е толкова несъществена, че сякаш няма значение има ли я или не. Но колкото повече я носи момчето със себе си, толкова по-голяма и тежка става тя, докато не се превръща в слон. А как да скриеш животно, тежко няколко тона? Постепенно Люк спира да се усмихва и да се забавлява, защото слонът притиска гърдите му. За щастие, почти всичко може да бъде поправено, както ще научат и читателите между 4 и 9 години.

„Много обичам да лъжа!“ от Кристиян Джоунс, изд. „Клевър Бук“ 

Малкият Боби лъже на закуска, обяд и вечеря, от изгрев до залез, у дома и навън, пред деца и възрастни. За него всичко е на игра и той счита, че това е ужасно забавно. Само че пропуска да види недоверието и обидата в отсрещните очи. Един ден Боби мимоходом казва поредната неистина, но този път тя води със себе си обвинение и присмех. Така момчето трябва да избере – да се изложи на опасност или да признае грешката си. Книгата е от поредицата „Уча се да чета“, създадена специално за прохождащи читатели между 4 и 7 години.

„Мечетата Беранстийн и истината“ от Джен и Стен Беранстийн, изд. „Труд“

Мечетата Беранстийн решават да надвият скуката, като поиграят на футбол у дома. Разбира се, да се рита топка вкъщи не е добра идея, затова не е чудно, че играта завършва с трясък и счупена лампа. Не след дълго мама мечка се връща и иска обяснение за строшената лампа. Братчето и сестричето измислят малка лъжа, която постепенно украсяват така, че се превръща в голяма фантастична история. Когато са надробени толкова лъжи, е трудно да бъдат заличени, но татко мечок помага на непослушковците да намерят правилните думи. Книгите за мечетата съдържат житейски уроци за малките деца между 3 и 6 години. Вече не могат да бъдат намерени на пазара, но пък библиотеката може да пази поредицата точно за вас!

„Меко казано“ от Валери Петров, изд. „Колибри“ 

Малкият Светльо се върти в леглото си и не може да заспи. Това, което не му дава мира, е намерението да напише писмо до баба и да я уведоми – „Мила бабо, трите лева не ги получих“. Изведнъж в стаята на момчето се появява голямо куче, което казва на Светльо, че писмото му ще натъжи много старата жена. Двамата се отправят по дирите на лъжата, а по пътя си срещат различни животни. Топлата и многопластова история е подходяща за читатели между 7 и 10 години. Най-удачно и ползотворно е тя да бъде прочетена на глас от близък възрастен.

„Пинокио“ от Карло Колоди

Кой не е чувал за щурия Пинокио? Той е дървена кукла, изработена от бедния дърводелец Джепето, за да сбъдне мечтата му да има свое дете. Пинокио оживява и татко му прави всичко по силите си, за да е щастлив. Дървеното момче обаче е наивно, глуповато и непослушно и успява да се забърка себе си и Джепето в ужасни неприятности. Всяко от тези предизвикателства подтиква Пинокио към усъвършенстване. В крайна сметка, от лъжливо и непокорно същество Пинокио се превръща в добро и разумно момче, като научава какво са добротата, отговорността, честността и уважението към другите.

Приключенията на дървената марионетка са подходящи за читатели между 7 и 12 години. А самата книга може да се намери с логото на различни издателства – „Пан“, „Кибеа“, „Миранда“, „Дамян Яков“, „Хермес“, „Труд“, „Лабиринт“, „Ерове“ и др. Адаптациите на историята за по-малки деца са също популярни.

„Златното ключе или приключенията на Буратино“ от Алексей Толстой 

Книгата прилича удивително много на „Пинокио“, а и няма да как бъде другояче, защото Алексей Толстой написва своята, вдъхновен от произведението на Карло Колоди. Тук дърводелецът се нарича татко Карло и в самотията си изработва куклата Буратино. Дървеното човече е непокорно и лекомислено и попада в лапите на мошеници като страховития Карабас Барабас и лукавите Лиса Алиса и котарака Базилио. Но Буратино има също така добро сърце, с което спечелва обичта на куклите Малвина, Пиеро и Арлекин. След безброй премеждия приятелите откриват златното ключе, което им разкрива голяма и ревностно пазена тайна.

Книгата е прелюбопитна за деца между 6 и 12 години и може да се намери от изд. „ИнфоДар“ и изд. „Захарий Стоянов“

„Приключенията на Том Сойер“ от Марк Твен 

Стигаме и до друг чутовен лъжец, какъвто е всеизвестният Том Сойер! Том е сирак, който живее в дома на леля си Поли заедно с полубрат си Сид. Момчето определено не е за пример – обича да върши бели, не внимава в час, бяга от вкъщи и лъже на поразия. С хитрост успява да убеди други деца да вършат задълженията му, а един ден решава да избяга от дома заедно с градския гамен Хъкълбери Фин. Няколко дни по-късно всички в градчето приемат, че момчетата вече не са между живите и им организират погребение…на което Том Сойер дори успява да присъства. А това е само началото на всички каши, в които момчетиите се забъркват. Книгата е чудесна за читателите между 10 и 14 години и може да се намери с логото на различни издателства – „Пан“, „Труд“, „СофтПРЕС“, „Хеликон“, „Захарий Стоянов“ и др.

Тук е моментът да припомним и българската народна приказка „Лъжливото овчарче“, която може да се намери както самостоятелно, така и в различни сборници. Тя показва как многократното изричане на лъжи води до загуба на доверието точно в моментите, в които е най-нужно.

Приятно четене! Хората нямаме дървени носове, които да издават лъжите ни, но пък имаме приятели, които можем да запазим именно с честност и открито отношение.