Весели, гъделичкащи приказки
15.11.2016

“Весел, гъделичкащ смях” (изд. Жанет-45) на Маргарит Минков е книга, която само с вида си те принуждава да я вземеш в ръце, да настаниш дете в прегръдките си и да се впуснеш в четенето, чудейки се какво се крие зад червената костенурка и дребните цигулари на корицата.

Книгата събира от онзи тип навероятни приказки, които е съвсем възможно да се родят в главата на всяко дете и само на онези възрастни, които не са забравили да гледат на света с любопитен и свеж поглед, необременен от законите на реалността. Така е съвсем естествено кокошка да снесе бонбон, при това шарен, камила и хипопотам да се срещнат, докато правят околосветско пътешествие, клоун да виси във въздуха без опора и да слезе едва след като си изпие млякото, костенурки да работят като пощальони и да разнасят съобщения и банички между малко момиченце и 3000 лели, кенгура да скачат в комини, в които се крият празници, цигулари да разтопяват снега със свиренето си.

Спирам да изброявам, за да не ви разваля удоволствието от всички фантастични истории, които Маргарит Минков е разказал увлекателно и с щедра доза чувство за хумор. Уменията му като разказвач на приказки са безспорни – в рамките на 2-3 странички, колкото е обичайната дължина на историите в книгата, успява да обрисува абсурдна ситуация и запомнящи се образи, да предизвика смях и радост от четенето. Люба Халева е илюстрирала тези невероятни истории с най-пъстрите, шантави и приковаващи вниманието илюстрации, като използва разнообразни техники и така създава перфектното визуално допълнение към думите на автора.

Именно заради отличната комбинация от текст и илюстрации, специалистите от Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен съвсем справедливо избраха “Весел, гъделичкащ смях”  сред 200-те детски книги от цял свят, които попаднаха в престижния каталог White Ravens 2016.

За мюнхенските литературоведи не знам, но аз докато четях приказките на децата си, изпитвах усещане точно като от шеметно спускане по пързалка – настроението е весело, а от гъделичкащото чувство в корема ти се ражда смях. Честно, не намирам причина да лишавате децата си (пък и себе си) от порция весел, гъделичкащ смях.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар