Town Is by the Sea – за морската шир и мечтите
04.09.2018

Екипът ни следи с особен интерес носителите на медалите “Карнеги” и “Кейт Грийнауей” на британската асоциация на библиотечните и информационни специалисти CILIP. Никак не се изненадахме, когато канадския илюстратор Сидни Смит получи медала ”Кейт Грийнауей” за 2018 г.  за Town Is by the Sea (Walker books). Това е картинна книга, в която момче разказва за ежедневието си в типично малко крайбрежно миньорско градче в Канада през 50-те години на миналия век. Тандемът Джоан Шуорц (автор) и Сидни Смит е свършил отлична работа, а в резултат книгата превзема читателските сърца (не само на целевата публика от 5 до 9-10 години) бавно и постепенно, но за дълго.

Героят води читателите през един свой обичаен ден: тръгването на баща му за работа в съседната въглищна мина, закуска, игри с приятеля му, обяд, отскачане до магазина за поръчаните от майка му покупки, очакване на завръщането на бащата, спокойна семейна вечеря и чаша чай на верандата с изглед към морето.

С малко думи и простичък изказ Шуорц успява да постигне една непосредственост, която лесно те поставя в обувките на момчето. Вярвам, че много български деца от малки и западащи български градчета ще припознаят ежедневието му – от счупената люлка на занемарената детска площадка до краткото време да стигнеш до магазина на главната улица, въпреки че правиш невъзможното да вървиш бавно. В разказа няма динамика, приключения или резки обрати, макар да се загатва за неизбежния риск за миньорите в мината. Town Is by the Sea е от тихите и спокойни книги, разкриващи на децата емоции и житейска перспектива, които на нас, възрастните, е трудно да им покажем само с думи.

Ефектът от книгата не би бил толкава силен без красивите и емоционално въздействащи илюстрации на Сидни Смит. През целия ден главният герой вижда искрящото море, белите вълни и цветята по крайбрежните скали. Всичко, което прави в ежедневието си, е противопоставено на потъналия в мрак, прашен и задушлив ден на бащата миньор дълбоко под морето. Смит противопоставя облени в светлина рисунки с мрачни илюстрации на минните галерии, за да предаде посланието за непрекъснатото присъствие на мините в мислите на момчето като предел на представите му за бъдещето.

Обикновено свързваме гледката от морския бряг с безкрайна шир, далечен хоризонт и усещане за безбрежност и безкрайни възможности. Затова и контрастът, който Шуорц постига с последните думи на момчето е толкова въздействащ. И макар безкрайното море да е първото, което то вижда през прозореца си сутрин, в съзнанието му неговото бъдеще е органичено до въглищните мини дълбоко под същото това море.

Интересен факт е, че и Шуорц и Смит са израснали в подобни малки миньорски градчета на източното канадско крайбрежие в провинция Нова Скотия. И двамата са много добре запознати с живота и преспективите за развитие в такава общност. Един от мотивите им за написването на книгата е именно желанието им да съхранят спомените за живота на хиляди момчета, които не са имали особен избор на професия и чиято съдба е била свързана с мините.

Много се надявам да видим книгата и на български език, а дотогава можете да изгледате този кратък трейлър, който дава представа какво се крие между кориците.

Тези от вас, които се интересуват повече от илюстрациите, могат да видят това видео на Сидни Смит, в което той разказва за работата по книгата и споделя опита си от използването на гуаш за постигане на толкова искрящо море.

 Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар