Съкровището от Зеленото езеро
11.12.2013

Много приятели ми казаха, че книгата – носител на престижни награди “Съкровището от Зеленото езеро” е супер-мегаяко-страхотна и затова реших да я прочета. Първоначално ме грабна оранжево-кафявата корица с гущерчето, а после самият текст ме завладя така, че се усетих накрая, когато след два часа бях изгризала всичко от корица до корица. И… книгата наистина е готина!

Действието се развива в наши дни, а главният герой е Станли Илнатс (името му и в двете посоки се чете еднакво :) ), който вечно попада на неточното място в неточното време. Каръщината му води началото си от прадядо му – онзи-долен-крадец-на свине и се предава по наследство, а Станли е типичният пример за лош късмет. Дори отиването му при Зеленото езеро, което не е нищо повече от пустинна земя с изкопани дупки, пак е по същата линия. Но нека ви разкажа…

Станли Илнатс попада в трудово-възпитателния лагер край Зеленото езеро, след като маратонките на известен спортист падат върху главата му. Момчето няма как да знае, че те са предоставени за благотворителен търг, а чисто съвпадение е и фактът, че баща му събира стари маратонки. Осъден като малолетен престъпник, младежът заминава за Зеленото езеро, което е пресъхнало преди повече от сто години заради една целувка.

Станли трябва да се справи с доста мъчения: с ужасната жега, с липсата на достатъчно вода, с изтощителното копаене на дупки в “езерото” и с гнева на Шефа. Балансирането между съквартирантите му Цайса, Зигзаг и останалите също си е голямо изпитание, но най-ужасното от всичко е заплахата от ухапване на жълтопетнист гущер. Дори гърмящите змии не представляват такава заплаха, като малкото влечуго, което за секунди убива жертвите си. И все пак пребиваването му в трудовия лагер има и плюсове – той намира първия си истински приятел – Нулата. Нулата е странен тип, който не говори и копае дупки като луд. За разлика от всички, които го смятат за невменяем, младежът е доста буден и дори иска да се научи да чете и пише. С ограмотяването му се заема Станли, а в замяна Нулата копае част от дупките и на учителя си. Докато един ден завистта на останалите не се пробужда…

За какво обаче са всички изкопани дупки? Защо директорката като луда се втурва да следи момчетата, намерили капаче от дамско червило с инициалите КБ? Заради старо съкровище, естествено! Историята е от интересна по-интересна и доста заплетена. Дори прадядото на Станли – онзи-долен-крадец-на-свине има пръст в цялата работа. Или е Божият палец?

Трудно ми е да ви разкажа историята, без да издам най-любопитните моменти. Те са доста и докато четеш, у теб се загнездва онова чувство, че светът е малък и всичко е толкова свързано, че няма как да избягаш от съдбата си. Освен приятния сюжет и драматичната развръзка, “Съкровището от Зеленото езеро” е книга за приятелството – онова чисто и силно приятелство, каквото само най-тежките изпитания са способни да изковат.

П.С. Щом прочетете книгата ще разберете колко подходящо е подбрана корицата й! Поздравления към издателство “Милениум” за дизайна!

Книгата е номинирана в наградата “Бисерче вълшебно” 2014! Докато чакате да отворим линиите за гласуване през пролетта на 2014 г., прочетете за перипетиите на героите в “Съкровището от Зеленото езеро” и решете дали ще я подкрепите в надпреварата за най-добра детска книга, избрана от самите деца!

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар