Роден “Под щастлива звезда”
08.09.2014

Още с първата си книга – „Скарлет“ (изд. “ФЮТ”), Кати Касиди грабна сърцето ми. Не за друго, а защото се изискват особени качества да пишеш за съвременните проблеми, обличайки разводи, изоставяния, престъпност и наркотици в история, способна да те накара да заплачеш. Всички истории на Кати са точно такива – истински, без маска и грим, разкриващи проблемите на тийнейджърите, техните мисли и чувства; същевременно доброто и позитивното, независимо от трудната обстановка, в която виреят, някак си винаги успяват да изплуват на повърхността и да изтръгнат от сърцето ти не само сълзи на радост и облекчение, но и по някоя малка усмивчица.

Ние често имаме навика да си изграждаме измислени светове, да се барикадираме в тях и да се правим, че проблеми не съществуват, че всичко е розово и нищо не може да ни засегне. Естествено, най-хубаво би било това да е самата истина, но често се случва децата в тийнейджърска възраст да страдат от различни терзания и проблеми, които просто да не достигат до нас поради същата обвивка на измисления ни свят. Затова толкова харесвам Кати – защото можеш да проумееш, че не само ти имаш проблеми, но дори и да не си от най-големите късметлии, надежда и изход винаги има.

Мартин Кавана – Мишока, живее с майка си в квартал „Идън“ в югозападен Лондон. Най-гадният квартал, в който властват наркодилърите, изобщо не може да стресне момчето – на място като това просто се приспособяваш да се измъкваш невредим. Мишока обаче има друг сериозен проблем – пристрастен е към графитите и рисува безспир, понякога измъквайки се на косъм от полицията. Е, след като „разкрасява“ сивата стена на най-скучното училище в цял Лондон – „Грийн Вейл“, Мартин е принуден отново да кисне в кабинета на личния си социален работник Дейв и да пише извинителни писма до директора.

И в най-гадните дни удивлението, късметът и щастието могат да кацнат на рамото ни. Така и Мартин открива прекрасно същество, излязло като от корица на модно списание, да чака пред кабинета на Дейв. Очарователното момиче с кожа с цвят на мед и бадемови очи е Катрин, на галено Кет (от английски – котка!). Кет, която започва гоненицата си с Мишока, стремейки се да му покаже своя лъскав свят и същевременно да заграби всичко от най-тъмните кътчета на Лондон.

Съдбата, в образа на малко гладно кученце, ги събира пред ветеринарния кабинет. Лъки – нещастното куче, блъснато от велосипеда на Кет, докато гони кесийка от пържени картофи, успява да сплоти двете деца и да ги подтикне да споделят някои от най-съкровените си тайни. Или поне Мартин, защото Катрин до края си остава загадъчна и потайна млада дама, живееща в разкошна къща, говореща свободно няколко езика и способна да открие 180 паунда, за да плати на ветеринарите, спасили живота на Лъки. Тя показва на Мишока светлото лице на Лондон, което той така и не познава. И ако за разлика от нея Мартин желае да скрие „Идън“ от очите на прелестното момиче, тя сама се вмъква през задната врата, за да открие истинския живот на Мишока.

„Идън“ никак не е райско място. Наркодилърите се разхождат свободно; блоковете в квартала са почти необитаеми, със заковани дъски по прозорците и рушаши се фасади… И там Мартин оцелява заедно с майка си Маги. Маги е бивша наркоманка, посветила живота си на каузата да помага на другите заблудени души, решили да се избавят от страшната напаст на дрогата. Тя работи в дневния център „Феникс“ и не трепва от нищо – дори и от срещите си с най-гадните и закоравели престъпници.

За съжаление, един от тези гадняри – Скъли, е истинският собственик на кучето Лъки. И макар да не харесва животинката, престъпникът преследва Мишока, за да си вземе своето. Ще издържи ли и този удар на съдбата Мартин? След вятърничавия баща, разбитите мечти, липсващите приятели и ужасяващия белег, Лъки и Кет са най-хубавото нещо в живота му. Но хубавите неща никога не продължават вечно…

Книгата “Под щастлива звезда” (изд. ФЮТ) е наситена с истинска емоция: на моменти се възмущаваш от несправедливостта, смазваш се от безсилието, радваш се на подарените звезди и се надяваш. Защото всеки е роден под щастлива звезда – само трябва тя да изгрее!

Прочетете ревюто и за другата книга на Кати – “Скарлет”, както и пожеланията й към българските деца тук.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар