Привидната утопия в “Косачи” и въпросът за смъртта
16.07.2018

Историите за свят след като човечеството почти успешно се е самоунищожило са любима тема на голяма част от тийн и YA книгите в последните години. Обикновето са написани по калъп, макар и с различно писателско майсторство. Честно казно трудно успяват да ме впечатлят и да ме накарат да мисля за тях дълго след последната страница. Идеята на Нийл Шустърман в “Косачи” (изд. Orange books) е точно обратната – човечеството някак е успяло да избегне самоунищожението и живее в утопия.

Войните и бедността са надмогнати, световното благосъстояние е достатъчно за покриване нуждите на всички хора и на практика не е необходимо да работят. Никой не е по-важен от другите, в глобалната схема всички са еднакво безполезни. Болестите са победени и хората са безсмъртни. Национализмът и правителствата са част от миналото, а за управлението на света отговаря Бурята – изкуствен интелект в ролята на Бог макар никой да не го нарича така. Той знае какво се случва във всеки един миг с всеки човек, предвижда всяка нужда преди да е възникнала.

Мухата в кацата с мед е необходимостта определен брой хора да бъдат убивани, за да не се наруши постигнатото равновесие поради прекалено увеличаване на човешката популация. Така нареченото Прибиране се извършва от Косачите – специално подбрани и обучени хора, които са независими от Бурята. Те избират кой и как да умре – всеки от тях има собствен подход при подбора на своите обекти и при изпълнението на задачата (опитите да се избегне неизбежносто са безсмислени и водят до смърт за цялото сеймейство на избрания за Прибиране).

Първата част на поредицата “Дъгата на косата” проследява избирането на тийнейджърите Цитра Теранова и Роуан Дамиш от косач Фарадей за негови учениции и обучението им. Цитра и Роуан са пълни противоположности – от различен тип семейства, с различне темперамент, различни наклонности и умения. Общото е, че и двамата не желаят да стават Косачи. 

Шустърман не се колебае да подложи Цитра и Роуан на множество изпитания и резки обрати и да задълбочи разделението между тях до крайна степен. Против желанията им двамата са поставени в центъра на борбите за надмощие във Форума и всеки от тях трябва да избере страна. Кандидат косачите реагират на предизвикателствата по различен начин, а фактът, че помежду им се заражда любов не прави живота им по-лесен. 

Докато вървят по трудния и нежелан път към пълноправни Косачи, заедно с тях научаваме повече за Форума на косачите, различните философия и стилове на работа, интригите, кликите, борбите за власт. Особено ми допадна традицията всеки Косач да се нарича с името на известен учен или историческа личност от несъвършеното минало, като например Кюри, Волта, Мандела, Годар. За по-любопитните читатели това може да е повод да потърсят допълнителна информация за всяка от тях, а това без съмнение дава повече дълбочина на четенето и търсене на скрития смисъл зад имената.

Философската страна на Прибирането е представена чрез извадки от задължителни публични дневници на Косачите преди всяка глава. Убийство ли е то, оправдано ли е, трябва ли работата да носи удоволствие на Косачите, има ли значение как и каква смърт те очаква?

Шустърман успя да ме впечатли с интересен бъдещ свят и неочаквано сериозните въпроси, които поставя. При това без да прави текста досаден или да залита в другата крайност, когато твърде динамичното действие “изяжда” читателското внимание. Всичко в “Косачи” е добре балансирано – интересна идея, достатъчно (но не прекалено) динамично действие, интригуващи герои с потенциал за развитие, впечатляващ злодей с множество последователи и големи амбиции, политически интриги и, разбира се, най-големият въпрос – този за смъртта. Надявам втората част Thunderhead да попадне в ръцете ми скоро.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар