“Омниа” разкрива разликата между хората и машините
25.09.2018

В днешния свят, в който технологиите вече са обсебили живота ни, става все по-трудно да си припомним как сме се справяли без тях. Безкрайно спестяване на време и усилия, по-добри резултати, по-щастливи потребители – едва ли има компания, която да не е доволна от технологичната революция.

Човекът започва да се превръща в консуматор, чиито проблеми трябва да бъдат разрешени бързо и ефективно. От друга страна, той се превръща и в проблем поради невъзможността да бъде програмиран и управляван като машина. Вярвам, че притесненията на възрастните относно подмяната на хората с машини, са подтикнали испанската писателка Лаура Гайего да сътвори “Омниа” – виртуален магазин, в който ще откриеш всичко, за което мечтаеш (изд. “Тонипрес”).

Нико е типичен представител на 11-годишните момчета, който се опитва да се разграничи от детските игри на по-малките. За негов лош късмет, сестра му Клаудия е обсебена от плюшения заек Требол, принадлежал още на майка им. Требол е вечен спътник на малкото момиче и Нико роптае непрекъснато срещу разнасянето му навсякъде.

“Ето защо, когато откри Требол на върха на купчината отделени след предколедното почистване играчки, въздъхна с облекчение и промърмори: “Време беше!”.

По традиция, преди Коледа семейството на Нико и Клаудия отделя вещите, които не са нужни, и ги дарява или рециклира. Докато разчиства своите купчини, Клаудия изпуска по невнимание Требол в купчината с играчки за даряване, а нещастно стечение на обстоятелствата довежда до безследното му изчезване. Силно разстроена, Клаудия не може да спи и Нико решава да поправи грешката си, като намери подобен плюшен заек.

Момчето живее във времето на “Омниа” – виртуален магазин, чийто девиз е “Всичко, за което може да мечтаеш”. Насърчен да потърси в каталога на сайта, Нико открива почти идентична плюшка, която обаче изчезва мистериозно от екрана и е заменена от информация за възникнала грешка. Готов да зарадва сестра си, героят поема към малкия офис на “Омниа” в неговия град, а след това – в аквариум за сирени, по изумителна система от тръби, та чак до централата на Омниа.

Нико открива, че складът на фантастичния магазин е разположен на остров, където пространството има друго значение, т.е. складът се разширява отвътре, за да поеме всички стоки. Установява, че работата е почти изцяло автоматизирана, за да изпълнява по най-добрия начин поставените цели, а освен роботите и хората, в Омниа живеят и други, извънземни същества. Най-лошото откритие, безспорно, е невъзможността да си тръгнеш, ако животът на острова вече не ти допада.

Главният герой е симпатичен и неусетно печели нови приятели. Той е твърдо решен да открие играчката за сестра си, което го вкарва в доста неприятности. Непримиримостта му го кара да се бунтува срещу системата, изградена от изкуствения интелект Ниа, стремяща се да решава всички проблеми. А те понякога са проблеми, защото са същества от плът и кръв – като Саботьора, чийто помощник неусетно се оказва Нико.

“Ниа е съвършена. И това при машините е проблем, защото хората не сме съвършени. Обучаваме машините да откриват и поправят грешките. И те се научават и подобряват, но идва момент, когато хората се оказваме прекалено несъвършени за техните параметри. Опитват се да ни поправят и ако не успеят, ни… премахват.”

“Омниа” (изд. “Тонипрес”) е книга, от която не трябва да очаквате здрав екшън. Действието е сравнително динамично, но е ограничено в рамките на чудноватия остров и склад, което го отдалечава от типичните американски фентъзи сюжети. Ще откриете щипка антиутопия и много теми за размисъл. Макар корицата и илюстрациите да предполагат, че книгата би била подходяща за читатели под 10-годишна възраст, посланията за сблъсъка на машините и хората все пак би бил по-разбираем за младежите от 11 г. нагоре. Вярвам, че именно те имат нужда от подобни четива, които да им позволят да си изградят филтър срещу неусетния контрол върху хората, който придобиват технологиите. Винаги е добре да имаш едно наум, а възрастните често пропускат да отбележат важните подробности.

Посланията на писателката отекват в главата дълго след прочита на историята и дават надежда, че все още не е късно да се осъзнаем и да вземем контрола над автоматите, вместо да се стремим да бъдем като тях.

“Хората се върнахме в “Опаковане” – отвърна Белай с широка усмивка. – Защото един интелигентен служител не се нуждае от безброй модели кашони, за да опакова стоките… Защото имаме нещо, което роботите нямат, поне засега. – Посочи главата си и намигна, преди да довърши: – Въображение.”

Преводът от испански език е поверен на Ангелина Димитрова, а илюстрациите са от Ксавие Бонет.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар