“Небето е навсякъде“ за любовта, смъртта и емоционалното порастване

Случайно или не съвсем, корицата на „Небето е навсякъде“ от Джанди Нелсън (изд. Прозорец) визуално ми напомни малко на „Вината в нашите звезди“. Самото издателство допълнително подсказва, че книгата се препоръчва за почитатели на Джон Грийн. Нямам нужда от допълнителна подкана и затова направо я започвам.

Запознайте се с Лени Уокър – седемнадесетгодишна, романтична, чувствителна, плаха и скромна. Свири на втори кларинет в училищния оркестър, обожава „Брулени хълмове“… и току-що внезапно и трагично е загубила любимата си по-голяма сестра Бейли.

Лени и Бейли Уокър са израсли без майка – волният дух Пейдж е потеглила без следа преди много години, а децата са поверени на грижовните любящи ръце на баба им. „Бабчето“ в никакъв случай не е типичната средностатистическа баба – тя е цветна като роклите, които носи и ексцентрична като училищните обеди, които приготвя за момичетата (например ябълка плюс стихосбирка). Освен това е най-прочутата градинарка в околността и за нейните цветни храсти се носят легенди, че избуяват от вълшебството ѝ и на свой ред имат магически свойства. Чичо Биг допълва палитрата от чудатост със своите пет брака (и несекващ ентуасиазъм за още) и склонността си към странни домашни ритуали.

Неочакваната смърт на Бейли потапя в скръб цялата къща – и Биг, и Бабчето, но видимо никой не преживява загубата така тежко, както сестра ѝ Лени. И това е напълно разбираемо. Бейли е била нейния най-добър приятел, довереник и неизменно по-доброто ѝ Аз – по-красива, по-самоуверена, по-искряща. Като отдушник срещу болката Лени пише стихове: надраскани бързо и задъхано на случайни листчета и пуснати по вятъра с надеждата някой някога да ги намери и да я разбере.
Като че ли единственият човек, при който Лени намира утеха и разбиране е Тоби – приятеля на Бейли. Бедата е там, че отчаяният и съсипан Тоби също изпитва неистова нужда от нейната подкрепа и това прераства в плашещо взаимно привличане. В същото време в училище се появява Джо – лъчезарен, талантлив музикант и с щипка френски привкус. Джо е заинтригуван от смятащата се за невзрачна Лени, тя се чувства запленена и влюбена за първи път живота си и бурната развръзка става неизбежна.

Тоби или Джо? Джо или Тоби ? Това не е централната тема на книгата, макар тя да пулсира с вълненията на първото влюбване и обсебващия копнеж по другия. Дали майката на Лени ще се завърне, за да компенсира миналото и дали Бабчето е била напълно откровена с момичетата? Познавала ли е Лени така добре сестра си или ѝ предстоят изненади? Всички тези въпроси също намират своя отговор, но не това е акцентът в романа. Основното е пътят, който Лени извървява от пълното отчаяние през еуфорията, смесена с разтърсващо чувство за вина до помиряването с миналото и търсенето на изход напред. Как да заживееш с непрежалимата загуба, без да си раздиран от чувство за вина за собственото си щастие ? Как да не загубиш способността си за емпатия и да откриваш утеха за страданието си като даваш утеха на другите? Върху това ще могат да помислят подрастващите читатели, ако като мен решат да прекарат известно време с Лени Уокър и нейното семейство.

След издаването си в САЩ, „Небето е навсякъде“ е номинирана за множество награди, включително за медал “Карнеги” и за най-добра книга в категорията “young adult” на сайта Goodreads. Преведена е на повече от 12 езика и авторските права са закупени за филмиране от Warner Bros. От същата авторка е издаден на български и романът „Ще ти дам слънцето“ (отново изд.Прозорец).

Автор: Яна Кръстева