Антон се гмурка и открива себе си
17.01.2018

В напрегнатото ежедневие сме свикнали да четем по-лесно екшън истории. Динамични, експлозивни, те говорят на езика на стреса, който деца и възрастни днес владеят успешно. Все пак, за да открием себе си в цялата лудница, се нуждаем и от острови на спокойствието, които ни помагат да осмислим поведението си, да потърсим отговори на въпросите си. Такъв остров е книгата на Милена Баиш “Антон се гмурка” (изд. “Тонипрес”).

Антон е Суперфлешмен – герой в компютърна игра. Има стотици приятели в чата. Конструирал си е жестока кола с дистанционно управление. Често си представя как влиза в ролята на подводница или космическа ракета. И знае сума ти лафчета и “затапки”, както биха се изразили днешните младежи. Героят пътува с баба и дядо към мечтаната лятна ваканция – на къмпинг с каравана. Момчето си представя как ще играе по цял ден в плувния басейн, но разочарованието му е огромно – къмпингът предлага езеро, скачащи от мостик деца и риболов за старци по цял ден. 

Разминаването между действителността и представите на Антон е първият шок, с който трябва да се справи героят. Вторият е убеждението на старците, че ще се потопи в отвратителното царство на водораслите. Третото предизвикателство е срещата с Пудела – по-голямо момче от типа на насилниците, които се чудят с кого да се заядат:

“Този образ беше тип самохвалко, обичащ да привлича вниманието на другите върху себе си. Беше остригал косата си от двете страни, а отгоре беше изрусил силно остатъка от нея. И за да съм честен, ще кажа, че изглеждаше направо като къдрав пудел.”

И без това скучната ваканция на Антон се превръща в затвор, когато се налага да избягва срещите с Пудела. За да не привлича вниманието на баба и дядо към проблемите си, той се съгласява да получи урок по риболов. Хванатата от него риба първоначално го ужасява, но след това му става все по-симпатична. Антон кръщава малкия костур Пираня и така поставя началото на приятелството им.

Сигурно ще ви се стори смешно да видите момче, което вози буркан от кисели краставички с риба в него и й показва забележителностите на някакъв си къмпинг. Хм, който не е имал домашен любимец като дете, няма да знае, че това си е съвсем в реда на нещата. Пираня се превръща в заместител на компютърните игри, филмите и скучните дни минават много по-приятно. Антон, който досега не е изживявал щастието да се грижи за някого, тепърва се учи да разбира нуждите на безмълвната си приятелка – дали има нужда от чиста вода или храна. Силната му привързаност му помага дори да превъзмогне паническия ужас от ларви и червеи, които рибата му обича да яде. С всеки изминал ден приятелството им се задълбочава и единствената пречка е Пуделът.

Спречкването между момчетата е нещо, което насилникът няма да прости лесно. Той търси повод непрекъснато да се заяде с Антон, да го нарани и обиди. Финалният сблъсък едва не коства живота на любимата приятелка, но главният герой я защитава, престъпвайки дори клетвата си за ненасилие.

“Когато се заклех, бях едва на пет години. Тогава знаех твърде малко за света. Сега беше различно. Беше вече време за нова клетва.

- Пираня – казах аз и вдигнах два пръста. – Заклевам се, че ще изкореня насилието. Насилието спрямо деца, слаби хора и риби. Няма да премахна обаче насилието срещу силните и много глупавите, когато те застрашават някой приятел.”

Финалът на книгата е уж закономерен, но писателката толкова добре успява да убеди читателите, че ще поеме в друга посока, та естественото развитие на нещата идва твърде неочаквано. Когато прочетете последното изречение, ще затворите книгата напълно удовлетворени, защото Антон открива себе си, а с него и ние излизаме мъничко променени.

Милена Баиш изгражда историята си в кратък и спокоен отрязък от лятната ваканция на малко момче. Докато разказва наглед обикновени случки, които може да преживее всеки, тя разгръща няколко пласта под повърхността на историята:

  • отношението на родителите към Антон, който май има някакви поведенчески проблеми, поне според възрастните;
  • търсенето на едно дете на място в света около него – трудност, с която всеки се сблъсква, макар и по различен начин;
  • ролята на приятелството, макар и представено в образа на риба, за доброто душевно спокойствие;
  • различния тип деца, които понякога не се хвърлят веднага да изследват света, но това не ги прави по-лоши, болни или трудни.

“Антон се гмурка” може да ви се стори на пръв прочит нищо особено, но ако се опитате да четете между редовете, ще откриете многообразието в посланията на писателката. Тези послания няма да ви позволят оттук нататък да се отнасяте към Антон и децата като него със снизхождение. Книгата е подходяща за по-тихите и чувствителни деца, които не са състезателен тип и участието в нови дейности не е нещо, в което се впускат с охота. Тя е чудесен учител и за възрастните, които могат да почерпят от търпението на бабата и дядото, чувството им за разбиране на внука и любовта, поставяща граници непреклонно, но нежно.

Преводът от немски език е дело на Маргарита Попова. Книгата е спечелила Националната награда на Германия за детска литература и беше номинирана в Награда “Бисерче вълшебно” 2016.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар