Преди повече от 2 години изкарах няколко много приятни часа в компанията на аптекарския чирак Кристофър Роу в Лондон през 1665 година и го следвах по петите докато разгадаваше тайнствения Култ към архангела в “Ключът на Блекторн” на Кевин Сендс. Обичам исторически криминални трилъри и след последната страница знаех, че искам да продължа с поредицата, затова “Знакът на чумата” (изд. Егмонт) не престоя дълго в купчината с планирани за четене книги.
Този път Сендс е избрал един от най-драматичните моменти в историята на Лондон – чумната епидемия от 1665 година, която отнема живота на близо четвърт от населението на града. По онова време причините за болестта все още не са известни на учените, поради което използваните лекове и практики са от екзотични по-екзотични за съвременния читател. След смъртта на майстор Блекторн Кристофър е останал в аптеката, но едва свързва двата края, защото според тогавашните закони чирак няма право да продава в дюкяна (но може да прави лекарства и тем подобни). Каквато и да е търговия по начало не върви заради чумата, тъй като хората избягват да се събират и дори докосват, а по-заможните вече са избягали в провинцията.
На този фон Кристофър получава писмо от майстора си, написано преди смъртта му, в което му подсказва, че в къщата му е оставил съкровище. В същото време подозрителни мъже посещават аптеката, с искане да купят венецианска мас (считана за ефикасна срещу чумата), а скоро след това Кристофър забелязва, че в дюкяна е влизано. Опитите му да разгадае оставената от майстор Блекторн загадка и да разбере кой и какво е откраднал, забъркват чирака, най-добрия му приятел Том и сирачето Сали (от същото сиропиталище като Кристофър) във вихрушка от шеметни събития, в чийто център са един пророк и един аптекар с претенции,че е открил лек против чумата.
Основната част от действието се развива в рамките на няколко дни – от понеделник до събота, а динамиката на събитията ще допадне на младите читатели, които обичат по-енергичните и напрегнати сюжети, съчетани с шифрирана загадка, която да предизвика интелекта им. Кристофър, Том и Сали са поставени на ужасни изпитания – преследвани, измъчвани, използвани. Именно начина, по който новосформираното трио се справя с трудностите и постепенното сработването на малкия им екип им, е едно от нещата, които ме караха да препускам из страниците.
Харесвам писатели, които подхождат с уважение към героите си и не ги подценяват като им правят сюжетни подаръци само защото са младежи. Кевин Сендс е създал три много симпатични персонажа, всеки със своите умения, страсти, недостатъци. Кристофър е любопитен, умен, изобретателен и безкрайно почтен. Чумната афера го подлага на голямо изпитание, но също е удобен случай да научи повече за миналото на Бенедикт Блекторн, за самия себе си и за мястото си в света. Том пък е силен, добросърдечен и верен. Сали е комбинативна, сръчна, безстрашна и непоправима оптимистка. Истинско удоволствие е да следиш приключенията им в този толкова мрачен период от историята и да стискаш палци за успеха на усилията им.
След две прочетени заглавия от поредицата “Ключът на Блекторн”, ясно мога да посоча причините за притегателната й сила – интригуващата историческата обстановка, динамичното действие, шифрите и главоблъсканиците и не на последно място земните герои, които с всяко преживяно изпитание изграждат своите характери и взаимоотношенията си.
Автор: Лора Филипова