Значението на дома и срещата с изкуството – обрисувани от Майкъл Морпурго

Майкъл Морпурго успешно успява да пише както за по-големите читатели („Боен кон“, „Слон в градината“, „Историята на редник Пийсфул“, „Царството на Кенсуке“ и др.), така и за по-малките. Книгата „Завръщане у дома. Среща със Сезан“ (изд. „ФЮТ“) всъщност събира в себе си две истории, които малчуганите ще прочетат с лекота и ще се запознаят с две коренно различни теми – за значението на дома и за силата на изкуството.

„Завръщане у дома“ разкрива спомените на вече порасналия Майкъл за госпожа Петигрю – чужденка от Тайланд, която се е преселила в Англия заради своя любим Артър. Тя живее във вагон край мочурището, а компания й правят кучетата Бърз, По-бърз и Най-бърз, както и магарето й. Любовта на живота й, Артър, е починал при нещастен случай, но госпожа Петигрю пази спомените за него, обитавайки мястото, което двамата са изградили.

Майкъл се среща с чудноватата дама след инцидент, в който селският побойник Бени го запраща в трънливи храсти. Бившата милосърдна сестра го води в своя фургон, превързва раните му и двамата се сприятеляват. Майкъл и майка му застават до госпожа Петигрю и в момента, в който мъже с костюми започват да провеждат събрания за строежа на модерна атомна електроцентрала, планирана да бъде изградена именно в мочурището. Противниците на строежа постепенно се предават, а перфектният рай на госпожа Петигрю, дом и на дъждосвирци, чайки, чучулиги и видри, е подготвен за унищожение.

Трогателната история на госпожа Петигрю разказва за безумията, които понякога правят хората, водени от желанието за прогрес:

„…Ония, които са вдигнали тук това проклето нещо, трябва да се срамуват от себе си. През цялото време никога не е работило като хората…

– Значи сега не работи? – попитах аз.

– Затвориха я. Има-няма осем или девет години, не знам – каза той, изпадайки в още по-силна ярост. – Била остаряла. Изпяла си била песента. Безполезно нещо. И знаете ли какво се наложи да направят? Опаковаха това нещо в бетон и ще стои тук поне сто години, та и отгоре, за да не изпусне радиация и да не избие всички ни. Лудост, това е то, ако питате мен. И като си помислиш какво е било тук, преди да я вдигнат!“

Темата за значението на дома – както за хората, така и за животните, – е засегната умело от Морпурго в тази книга. Авторът майсторски представя на читателите последиците от прогреса, който често се превръща в регрес, ако не е обмислен от всички страни. Той описва умело и последиците от строежа на атомни централи в дългосрочен аспект, като тази информация е поднесена много увлекателно и на разбираем и за по-малките деца език. Илюстрациите на Питър Бейли допълват разказа на Морпурго и превръщат тази кратичка история в разказ, който трудно може да бъде забравен.

„Среща със Сезан“ е втората творба, включена в българското издание. Тя разказва за пътуването на Яник до провинцията, на гости на леля Матилда, чичо Брюно и дъщеря им Амандин. Те имат ресторант, а и живеят като в картина на Сезан, в Прованс.

„- Не е ли красиво, Яник! – въздишаше мама, докато разгръщаше страниците. –  Сезан много е обичал тези места, а той е най-великият художник на света, запомни това!“

Още с първия поглед към братовчедка си, Яник се влюбва безнадеждно. Но надменната госпожица само го хока и не му обръща никакво внимание. За да се утеши, момчето помага на чичо си в кухнята и дори се учи да прави крем брюле. От този десерт похапва най-важният клиент на ресторанта, който рисува по една рисунка на чичо Брюно, ако е доволен от вечерята.

„Същата вечер Амандин ме предупреди, че трябва да внимавам и да правя всичко перфектно, защото най-важният им клиент щял да дойде на вечеря с приятели. Той живеел в замъка до селото и бил много известен, каза Амандин, но когато я попитах с какво е известен, не ми отговори…

…Какъвто и да беше клиентът, на мен той ми се стори съвсем обикновен – просто някакъв възрастен човек с малко коса.“

Естествено, гостът не изважда от чантата си платно и бои, а драска творенията си върху хартиените покривки в ресторанта. Яник няма никаква представа за това и изхвърля покривката в камината. Амандин е бясна и го нахоква, но бащата показва грешката й – няма как да обвиняваш някого за нещо, което не е знаел и което не си му обяснил. А и тайнственият клиент в крайна сметка е харесал най-вече брюлето на момчето, следователно е нарисувал картината за него:

„Винаги гледай на нещата откъм хубавата им страна. Държал си в ръцете си рисунка, направена за тебе и твоя крем брюле от най-великия художник в света. Това е нещо, което никога няма да забравиш.“

Най-великият художник? И живее в Прованс? В този момент на Яник му хрумва най-щурата възможна идея, в която е намесена и Амандин. Постъпката на Яник е безразсъдна, но понякога, когато си воден от искрени чувства, се случват чудеса. И само тогава можеш да се срещнеш с най-великите художници на света!

„Среща със Сезан“ е коренно различна от първата история в книгата. Тук авторът пренася младите читатели в колоритните селца на Прованс и им говори за изкуство, за кулинарните шедьоври на френската кухня и за първата любов, заради която всеки може да стане малко безразсъден. Историята на Яник е вълнуваща и поучителна. Тя вдъхва смелост на младите господа да не се обезкуражават от пренебрежителното отношение на момичетата – жените са загадъчни и непредсказуеми, но се трогват истински от проявеното към тях внимание. 

Книгата е част от „Месец на Майкъл Морпурго“, организиран от изд. „ФЮТ“ и дава шанс да си спечелите семейно пътуване до Лондон.

Автор: Вал Стоева