“Зимни слънчогледи” разказва за силата на духа и важните неща

Преди време попаднах на проучване, че тъжните детски книги са онези, които оставят траен спомен в съзнанието ни и ни оформят, докато растем.

Ако се замислите за книгите от детството си, вероятно ще изплуват именно такива примери. И дори да не се сещате за имената на героите или конкретния сюжет, ще си спомните колко сте плакали за героите от “Без дом” на Хектор Мало, как сте пътешествали в Нангияла с “Братята с лъвски сърца” на Астрид Линдгрен и колко сте били впечатлени от “Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер.

“Зимни слънчогледи” на Анета Дучева (изд. “Жанет 45”) е от книгите, които опъват най-чувствителните струни в душата на читателя. Написана честно, но и с огромно внимание към детската душевност, историята предлага поглед към друг свят – реално съществуващ, в който също живеят деца. Светът на децата, лишени от родителска грижа.

Малката Тони губи родителите си в автомобилна катастрофа, когато е едва 4-годишна. С изключителна любов и търпение я отглежда баба Лил – бивша учителка по рисуване, която помага на момиченцето да развива таланта си да твори с четка и бои. Малката Тони се стреми да изпълнява напътствията, защото иска някой ден да довърши картината на майка си. Освен с баба си, Тони общува и с приятелката на майка си Никол, която се отбива често.

Веднъж баба Лил постъпва по спешност в болница за две седмици, а притеснената Тони остава с Никол. Лошият момент отминава, но след няколко години се завръща с пълна сила, като изпраща момичето в дом за деца. Тони е абсолютно убедена, че ще остане за съвсем кратко време и пише писма на баба си всеки ден.

Децата в дома, в който попада Тони, гледат на живота под различен ъгъл. Те са директни, на моменти груби и момичето пише в писмото си за двамата близнаци, които счупват статива й:

“Петър и Павел имат хубави имена. Жалко, че душите им са черни.”

Докато чака ситуацията й да се промени, Тони започва да помага на новите си познати да се справят с училището, а и да повярват в себе си. Убеждава кривогледата Ася, че ще я вземе майка, която ще я харесва именно такава, каквато е. Разбира и защо Петър и Павел се държат по подобен начин:

“Сгрешила съм, бабинко. Петър и Павел не са с черни души. Понякога са лоши, защото никой не е бил особено добър с тях. Никой не ги е обичал.”

Съдбата на новите й приятели вдъхновява Тони да се погрижи за традиционното коледно тържество и да покани колкото се може повече възрастни, които да видят децата, да ги обикнат и да ги осиновят. Покрай тази постъпка Тони научава тъжната истина за собствената си съдба, но и успява да сътвори истинско чудо.

Деликатният и трогателен разказ на Анета Дучева ще ви позволи да надникнете в света на Тони и децата, лишени от родителски грижи. Със сигурност ще изтръгне от очите ви сълзи, но гарантирам, че няма да са само от съчувствие, а и от радост!

Историята за Тони е вдъхновена от съдбата на истински деца, живеещи край Варна и отглеждани с много внимание и любов, но все пак в институция. Трогната от разказа на позната учителка, Анета Дучева създава образите на Тони, близнаците, Ася, Никол и показва, че щастлив финал е възможен за всеки, стига да се вглеждаме в света около нас и да имаме истинско желание да го променим.

Книгата е с илюстрации от Катина Недева, които успешно предават настроенията и посланията на писателката. Това е втори успешен проект за двете дами след “Пиано от картон”(изд. “Жанет 45”).

“Зимни слънчогледи” на Анета Дучева (изд. “Жанет 45”) е книга за развиване на емоционална интелигентност у децата. Всеки има нужда да бъде обичан. Всеки има нужда от подкрепа. Всеки трябва да умее да оказва помощ и да подава ръка.

Децата, заобиколени от охолство и приемащи всичко за даденост, могат да изследват света на връстниците си, лишени от закрилата на семейството по една или друга причина.

Децата, изправени пред различни предизвикателства, ще харесат посланието, че историята може да има щастлив край, но е хубаво да се развиваш, докато чакаш.

Ако сте от възрастните, които се чудят дали читателите над 8 г. трябва да четат тъжни книги и да бъдат обременявани с нещастието на другите, бих ви предложила да се замислите за несигурността в човешкия живот и нуждата именно най-любимите ни същества да бъдат подготвени за всичко, за да оцеляват успешно. А и за да знаят, че човек трябва да цени онова, което притежава!

Откъс от книгата може да чуете тук:

Вземете книгата с отстъпка от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.