“Жупел за закуска”: Пътят към Ада действително е осеян с добри намерения
Обикновено сама избирам заглавията, които да чета и за които да пиша. Но “Жупел за закуска” от Тейтъм Флин (изд. „Сиела“) дойде при мен по неведоми пътища. Едно познато дете ми каза: “Ще ти дам да прочетеш тази книга и искам да й направиш ревю!”. А на такива настойчивост и плам не се отказва лесно.
Запознайте се с Джинкс Д’явол – най-трагикомичният 12-годишен демон, за чието “славно” бъдеще никой не храни ни най-малка надежда. Той е най-младият наследник на самия Луцифер, но не е взел дори малка част от способностите на баща си. Джинкс е толкова чаровно непохватен, че сее добрина навсякъде, където отиде.
В опит да превъзпита и промени сина си, Луцифер го изпраща при трима различни учители. Резултатите обаче са повече от шокиращи.
Вековното адово дърво, от което всички демони се боят, разцъфтява в розови, ухаещи на дъвка цветове.
Граф Дракула зарязва жаждата си за кръв и става рекламно лице на прясно мляко.
А най-страшните пирати в историята учредяват “Общество за защита на морските създания”.
”Дотук с желанието ми да се получи. Аз и сполуката не сме дори в съседни галактики. Толкова подчертано не ми се беше получило, че шансът ми да се науча как да стана страховит пират бе разбит и потопен, преди още да съм хванал абордажната сабя.”
Джинкс решава да избяга от бащиния дворец, за да се изплъзне от гнева на Луцифер и собствения си срам. На път към някое по-закътано кътче на Ада среща Томи – момиче, обречено по погрешка да изживее вечността в пъкъла, – и двамата откриват един в друг отдавна търсения приятел. Заедно те преминават през неподозирани опасности, щури или просто луди приключения, малко тъга и купища загадки. Следете внимателно стъпките им, защото от техния успех зависят съдбите на Ада и Рая!
“Жупел за закуска” е написана с изключителен, на моменти пиперлив, хумор! Но нека това не ви подвежда, защото зад забавните и страшни случки надникват и темите за храбростта, приятелството, жертвите и изборите, които правим. За това, че не е нужно да сме изключителни, за да сме важни и обичани.
“Няма нищо лошо в това да си различен. Ако никой не беше различен, всичко щеше да си е все същото, а това щеше да е много скучно, нали? Нищо нямаше да се развива. Ако и татко ти не беше малко…дефектен, Адът изобщо нямаше да съществува. Представяш ли си?”
Ако порасналият читател реши да се допита до някой възрастен или до Гугъл за непознатите думи в книгата, би научил доста! Имената, понятията и цитатите в “Жупел за закуска” не са случайни и са множество препратки към митологични и класически текстове, образи, течения, филми и пр., което особено много ми хареса. Използвана с тази цел, книгата може да запали детето или поне да открехне вратата към други светове.
Малкият демон не е класическият герой. Той не е особено храбър, не притежава привлекателен външен вид, мисълта му не е особено бърза и почти никой не го харесва. Но за разлика от други, подобни на него, Джинкс постепенно решава да се приеме и да живее щастливо, прегърнал слабостите си. И кой знае дали това няма да му помогне да спаси света.
