Животът е виенско колело
Темата за войната, за съжаление, възвърна своята актуалност. Трудно е да се говори за военните конфликти, без да се изложат на показ насилието, страданието, разрушението и смъртта. А макар те да са неизменна част от всяка война, мнозина родители смятат, че са неподходящи или мъчни за обяснение за детската аудитория.
По време на тазгодишното издание на Панаира на детската книга в Болоня имахме шанса да се запознаем с различни книги, представящи войната по достъпен начин, от различни гледни точки и посредством разбираеми, но силни думи. Като че ли най-много ме очарова “La ruota panoramica” („Виенското колело“) от турската писателка Tülin Kozikoğlu с илюстрации от Hüseyin Sönmezay.
Книгата показва два паралелни свята, в които се случва уж едно и също, но в различен контекст – този на нормалното ежедневие и този на военната действителност. Едно момче и едно момиче се събуждат от шумове и светлини, нашарили спокойното нощно небе. На сутринта напускат домовете си, излизат на улицата и тръгват през града с майка си и с баща си. Пресичат улици, минават покрай магазини, прекосяват близката река. Нареждат се на опашка, а накрая се озовават пред виенско колело.
Тези на пръв поглед обикновени действия показват колко по-различно е да излезеш, за да се насладиш на един хубав ден, от това да напуснеш страната си в името на един безопасен ден. Да се освежиш край водоскока в парка, от това да вървиш под дъжда, защото няма къде да отидеш. Да бъдеш търпелив, за да си купиш билет за лунапарка, от това да чакаш да бъдеш допуснат в друга държава. Тревогите и думите на родителите са едни и същи, но не и контекстът зад тях.
Това е история за емигрантите, принудени да изоставят вещите си, а и любими близки или домашни животни, които ще продължат да живеят в умовете и сърцата им завинаги. Приказка за умението да се приемат другоземците с тъгата и спомените им, за готовността да им се даде свобода да изразят загубите си.
Все пак децата са си деца и винаги успяват да уловят лъча надежда и намерят общото помежду си. Затова пред виенското колело момчето и момичето искат само едно – да се повозят.
“La ruota panoramica” отправя към читателите си мощното послание, че светът е едно огромно виенско колело, което не спира своя ход. Намиращото се горе ще се озове долу и в крайна сметка всеки може да се окаже на мястото на другия. Някъде по света някой се радва, че гледа отвисоко, докато друг се моли колелото най-сетне да се завърти, за да се порадва на хубави и светли дни.