Животът е партия шах
Жанрът “young adult” (YA) обичайно ни потапя в море от фентъзи заглавия, бурни чувства, необуздана магия и чудати създания. Вероятно заради това по-различните (а всъщност по-обикновените) сюжети се усещат като глътка свеж въздух и желано разнообразие. Навикнали обаче на шеметно действие и фантастични обрати, дали сме готови да се насладим на всекидневни борби и заземени характери?
Едно завръщане към реализма и живота тук и сега е YA дебютът на Али Хейзълууд, „Шах и мат“ (изд. „Софтпрес“). Романът е едновременно забавен, дързък, провокативен, трогателен, издигащ на пиедестал интелекта и откритостта.
Малори и приятелите й скоро са завършили училище и за повечето от тях предстои следване в университет. Не и за нея. Тя работи в автосервиз, поема извънредни смени, търпи ужасния си работодател и спестява всяка спечелена пара. Не за престижно учебно заведение или последен модел автомобил, а за да се грижи за семейството си. Малори има две сестри, както и болна майка, която трудно се справя с ежедневните задачи. Затова девойката с готовност се нагърбва и с домакинските задължения. Но измежду изпращането до и вземането на сестри от училище, готвенето, работата, изплащането на ипотеката и извънкласните занимания, Малори е и страстен любител на шахмата.
Трябва да отбележим – таен почитател на шахмата. Защото любовта й към спорта е запалена от баща й. Бащата, когото е загубила неотдавна и който е изневерил на майка й и заедно с това на цялото семейство. Разяждана от вина, Малори решава да загърби шахмата и да не изиграе нито една партия оттук насетне. Животът обаче си има свои приумици…
Един ден Малори загубва работата си и получава предложение да приеме щедра стипендия. От нея се иска единствено да играе шах, да разучава стари партии и гамбити. Обзета от страх за финансовата стабилност на семейството, тя приема, но си обещава, че шахът ще си остане само работа и няма да си позволи да играе за удоволствие. Не след дълго стройните й планове се провалят, а като капак за всичко Малори се сблъсква с непознатите до този момент чувства към красивия и талантлив шахматист Нолан Сойер.
Романът повдига множество теми, някои от които актуални за всички юноши, а други – болезнени за част от тях.
Раздялата с приятели е нещо, което вероятно всички млади хора преживяват: заминаване в чужбина, следване в друг град, намиране на друга среда. Умението да запазиш общуването с тях отвъд его, очаквания и обида, отвъд социални мрежи и опасения, е също толкова съществено, колкото и удоволствието от близостта.
Любовта също е основен компонент от множеството теми в „Шах и мат“. Доколко сме готови да останем уязвими и болезнено открити пред любимия човек, да преглътнем страховете и свалим защитите се. С други думи – да изпитваме доверие. Едновремено с романтичните отношения е вплетена и идеята за секса. За какво и как го ползваме, кога ни свързва с другия, тъждествен ли е или не на любовта.
Вината е следващият нюанс от палитрата на романа. Малори загърбва собствените си желания и нужди заради непосилно тежката вина, която носи. Тя я кара да поема отговорност за живота на майка си и сестрите си и, бягайки от играта на шах, да влезе в друга игра, този път в ролята на ненавременно пораснал възрастен. Разбира се, когато става дума за родители и деца, отговорността е винаги на родителите и това е урок, който Малори трябва да научи.
Достигаме и до темата за мястото на жените и мъжете в света. Кой какъв се очаква да бъде, как да говори, на какво да бъде способен. Истината е, че все още битува подценяване на нежната половина от човечеството. На жените не ни подхожда да поправяме машини, да сме добри шофьори, да се занимаваме със сериозна наука и какво ли още не. Малори среща това подценяване в присмеха на мъжете шахматисти и факта, че се провеждат отделни турнири по шахмат за жени. Едновременно с това, тя е добър автомонтьор, издръжлив състезател и смел боец. От друга страна, Нолан притежава статус на секссимвол и от него се очаква да се държи като „женкар“ и да живее арогантно. А се оказва неочаквано наивен и способен на съчувствие и разбиране.
Дали книгата има слаби звена? Безспорно.
Самият Нолан е твърде нереален, толкова хубав и едновременно с това добродетелен, че може да бъде сравнен единствено с еднорог. Персонажите използват обиден и груб език като част от нормалното си изразяване и е спорно дали е необходимо този начин на комуникация да бъде официално подкрепен, ставайки част от книга, или съвременните юноши наистина общуват така и по-скоро намират приемственост в страниците.
И все пак, „Шах и мат“ поднася увлекателна история и интересни взаимоотношения, които повечето читатели ще проследят с охота. Нека не забравяме и едно от важните послания в книгата – отвъд социалните мрежи и злободневието са нашите мечти, възможности, стремления и чувства. Нужно е само да ги приемем и да се борим за тях.
