Живот сред шума на върбите
14.01.2019

„Шумът на върбите” е издадена преди 110 години и е истинска класика за деца в англоезичния свят. Книгата обаче има труден старт. Първоначално издателите отхвърлят ръкописа на Кенет Греъм. За публикуването й в Щатите допринася американският президент Теодор Рузвелт, който в писмо до Греъм казва „започнах да считам героите за свои приятели”.  През 1929 г. А. А. Милн пък използва откъс от книгата, за да направи театралната постановка „Жабокът от замъка Жабокряк” и вече нищо не може да спре пътя на Плъхчо, Къртичко, Язовеца и Жабока към сърцата на малките читатели.

Адаптираното издание “Шумът на върбите” (изд. Лабиринт) с илюстрации от Робърт Ингпен разказва на малките читатели истории за приятелството, животът в хармония с природата и насладата от простички удоволствия като топлината на слънцето по кожата, тишината по време на среднощно плаване или просто… шумът на върбите край реката.

Всичко започва с неочакваното желание на Къртичко да научи повече за света над подземния му дом и срещата му с Плъхчо. Плъхчо с удоволствие споделя с новия си приятел ежедневните излети с лодката, разходките в гората и срещите с другите животни. Разказите за техните преживявания се редуват с глави посветени на Жабока – най-безразсъдния герой в книгата. Книгата е подходяща за деца над 4 г., които няма да имат проблеми да следят преживелиците на малкия брой основни герои - всеки със свои характерни особености.

Повечето от тях вероятно ще се почувстват най-близки до Къртичко с внезапно обхваналия го приключенски дух и желание да научи повече за света около себе си. Също като малките деца, той е движен от неутолимо любопитство и всеки ден в компанията на Плъхчо, Язовеца и Жабока му носи нови преживявания и житейски опит. Плъхчо пък е в ролята на наставник или поне по-големия и опитен приятел, който с радост разкрива света и неговите чудеса пред по-малкия си другар.

На Язовеца е поверена ролята на загадъчния мъдрец, но безспорно Жабокът е най-колоритният от персонажите. Той е добросърдечен и приятен, но безразсъден, прахосник, повърхностен и склонен да се хвърля с главата напред в поредната си мания. А това неизбежно го поставя в трудни и опасни ситуации.

През годините книгата е излизала с илюстрации от прочути илюстратори, сред които Едуард Х. Шепърд когото познаваме с илюстрациите към „Мечо Пух”, Артър Ракъм („Алиса в страната на чудесата”) и австралиеца Робърт Ингпен. От изд. “Лабиринт” са избрали за българските читатели съкратена версия на текста, дело на Джулиет Станли, с илюстрации именно на Ингпен, направени по повод 100 годишнината от публикуването на книгата. Илюстрациите му са нежни, пълни с усещането за безвремие, което обхваща човек сред природата и чудесно предават атмосферата на английската провинция отпреди време.

Вярвам, че с помощта на красивите рисунки на Ингпен и чудесния превод на Емилия Масларова малките читатели ще се потопят напълно в историите за Плъхчо, Къртичко, Язовеца и Жабока. Признавам, че аз не останах безусловно очарована от текста. От една страна, историята ми бе твърде по английски спокойна и безсъбитийна. От друга се подразних от внезапната поява на хора в историята и нелогичното им взаимодействие с героите животни, независимо от факта, че последните са силно антропоморфизирани, за да стане разказът по-достъпен до децата.

Задължително е да отбележа отличната работа на издателството, чийто резултат е луксозно българско издание – голям формат, твърди корици, качествена хартия, което заслужава да намери място в домашните библиотеки на възможно най-много български деца.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар