Защо тъжните детски книги са най-добрите
Трябва ли детските книги да бъдат само забавни и да показват само веселата страна на живота? Нека видим какво е мнението на Габриел Сегал, публикувано в сайта The Reading Room.
“Щедрото дърво” е мила книга за любовта между момче и неговото любимо дърво. Те израстват заедно, забавляват се и си говорят. А после момчето започва да се възползва от дървото, като взема ябълките му (които то охотно му предоставя), за да ги продава. Когато пораства, момчето решава да отсече най-добрия си приятел от детството и да го превърне в лодка. Дори когато нищо друго не му е останало, дървото все още е щастливо. Като възрастен, момчето осъзнава, че не иска богатство или материални неща, а просто „да седне и да си почине на тихо място.“ Така че сяда до пъна, който е създало. Хм…това не е ли малко тъжно и тревожно?
Много хора си спомнят тази книга, защото тя е сърцераздирателна. Някои твърдят, че книгата е твърде мрачна и тъжна за деца. Но творбата на Шел Силвърстийн се отнася до кръговрата на живота – нещо толкова истинско. Тя не само докосва душите на читателите, а се загнездва в тях.
Животът е бурен, с начало, край и толкова много радост и мъка между тях Точно като “Щедрото дърво”. Точно като много книги за деца, които сме обичали през целия си живот. Детските книги с тъжни сюжетни линии са тези, които растат с нас.
Ние може да не разбираме напълно посланията зад мрачните приказки, когато сме малки, но много от любимите ми детски книги са именно най-мрачните. „Вещиците“ на Роалд Дал ми изкара акъла, но и ме накара да я заобичам завинаги. Разбира се, вещиците са ужасяващи убийци, но го има и милото малко момче и баба му. Връзката им продължава да бъде толкова силна, дори и след като той се превръща в мишка! За тези, които са забравили, момчето няма нищо против, че ще живее само още 9 години (продължителността на живота на мишка е много кратка), защото той иска да умре с баба си. Това е тъжно, но и невероятно. Тяхната връзка е по-силна от всичко останало в историята и наистина е запомняща се. А също и фактът, че заедно те побеждават вещиците.
Повечето тъжни детски книги имат позитивни послания. “Вещиците” и “Щедрото дърво” показват силата и значението на семейството и приятелството. В „При дивите неща“на Морис Сендак младият Maкс тръгва, за да „избяга“ от реалността у дома. Той намира приятелство във въображаемия си свят.
Сендак показва на децата, че е приемливо понякога да не харесват реалността. И в това детските книги са много добри – да ни уверят, че е приемливо да се чувстваме, както се чувстваме – точно толкова тъжни, недоволни и пр.
Това се пренася и в зряла възраст. В книгите и филмите за възрастни темата за депресията се появява често и няма причина детските книги да не показват тази страна на човешкия живот.
Има и други детски книги, които изследват тъмната страна на човешката природа – например The Lorax (“Лоракс”) на д-р Сюс и “Чарли и шоколадовата фабрика” на Роалд Дал, които се фокусират върху вземането на правилни решения и загрижеността за света и хората около нас. И все пак, макар историите да са малко по-тъжни, те ни оставят с положително усещане. Освен това има и нещо забавно в страшната страна на книгите, дори когато си дете. Нищо не остава с нас по-дълго от страха – като страха от удавяне в шоколадова река!
Може би най-хубавото в тези книги за деца е, че има послания за деца и възрастни. Смисълът и посланието на историята се променят с възрастта, но книгата е все така актуална. От „Дисни“ са схванали тази тенденция. “Отвътре навън”, да речем, е толкова весел, изпълнен с надежда филм. Но средата му е тъжна. Главната героиня страда, плаче без видима причина, не иска да говори с родителите си или с най-добрата си приятелка. Накратко, тя е в един много тъжен момент от младостта си. Филмът показва, че ни е позволено да бъдем изключително нещастни и понякога да се чувстваме безнадеждно.
Тъжните детски книги ни дават различен вид оптимизъм. Този, който идва от песимизма, от понякога тъжната, а понякога щастлива реалност.
Както моят колега казва, тъжните детски истории „дават достатъчно истина за света“. Защото животът не е само балони, бонбони и пеперуди (дори и в “Чарли и шоколадовата фабрика”).
Превод: Ива Иванова