След ваканциите на малкия Никола и посещението му в училище, дойде ред на шантавите забавления. „Щуротиите на малкия Никола“ от Госини и Семпе (изд. “Колибри”) се оказаха точно толкова впечатляващи, колкото и останалите истории от поредицата, преведени от Венелин Пройков.
Нали го знаете малкия хлапак Никола, който вечно забърква коктейли, взривяващи търпението на родителите му? Е, в тази книга той отново успява да се прояви повече от завидно, опъвайки струните на търпението на възпитателя Бульона, на директора и родителите си.
Без да полага специални усилия и тук Никола съумява да разсмее всеки, докоснал се до преживелиците му. От гледната точка на малко дете, той ни показва често абсурдното разминаване в мислите и действията на възрастните, които знаят да изискват, но ако се вгледат внимателно в себе си, май ще открият абсолютно същите недостатъци, които критикуват у децата си.
Правят ли малчуганите бели нарочно? Едва ли! Просто родителите не проявяват никакво разбиране! А иначе и те изгарят от желание да строят замъци, да ходят на цирк и да получават подаръци 🙂
Как се шпионира през бинокъл?
Защо всеки в класа на Никола рисува всичко друго, но не и ябълка?
Лесно ли се играе на самолети, ако ядеш непрекъснато като Алсест?
Колко са щедри мъжете в рода на таткото на Никола и шантав ли е щурият чичо Йожен…
Убедена съм, че ако подхванете книгата, в продължение на няколко часа (също като мен) ще се смеете с глас на щуротиите на малкия Никола и неговите верни приятели!
