За забава и поука

„На света няма нищо по-хубаво от детските усмивки.”

Веса Паспалеева

Повечето от класическите детски песнички, познати на всички минали и настоящи деца, имат статут на фолклор. Приемаме ги за даденост, не се питаме кой е автор на техния текст или музика. Какво имам предвид? Например тази песничка, която дори 2-годишната ми дъщеря припява:

От днес имам вече

нови панталонки.

В джобчето ми дрънкат

семки и бонбонки…

Или тази:

„С червените ботушки

потропва Дядо Мраз…

— Дечица-веселушки,

шейната спрях пред вас!…”

А истината е, че те са написани по стихове на една от най-известните български поетеси за деца – Веса Паспалеева. Тя е родена на 3 март 1900 г. в Кюстендил. Баща й Владимир Караманов е виден обществен деятел, а майка й, Пенка Караманова, е от стар възрожденски род от Котел. Семейството е многолюдно и  детството на малката Веса е изпълнено с детска глъчка, игри и лудории. Спомените и чувствата от това време ще се появят и в творчеството й за деца години по-късно.

Интересът на поетесата към историите и приказките като дете е подхранван от баба й, с която четат много. Веса Паспалеева прави опити да пише романи, драми и детски стихотворения още в училищните си години. Известна е случката когато от наказание, че закъснява за час, я „спасява” чичо Стоян. След това й подарява своя книга с посвещението: „На момиченцето, което се зачете в хубавата книга и забрави да влезе в час.”

Завършва гимназия в родния си град през 1919 г., а нейна преподавателка по литература в последните години там е Елисавета Белчева – Багряна. След това учи славянска филология в Софийския университет, но не успява да завърши поради финансовите проблеми на семейството.

В родния си град Веса Паспалеева попада в кръга на млади интелектуалци – художници, писатели, музиканти – сред които Емануил Попдимитров, Георги Стаматов, Владимир Димитров – Майстора и Кирил Цонев. През 1922-23 г. докато живее в Самоков, тя има възможност да общува с поета Христо Смирненски. В периода 1923-24 г. работи като учител в реалната гимназия в Петрич.

Талантът й на детска авторка е забелязан от известния наш белетрист и общественик Антон Страшимиров, който я насърчава с думите: „Не си губи времето с романи и драми! В детската литература ще бъде твоят творчески път!”

Първите й стихотворения са отпечатани през 1919 г. в списание “Чернозем”, а първите стихотворения за деца – “Доволен” и “Умница”, в сп. “Детска радост” през 1924 г. През дългия си творчески живот Веса Паспалеева сътрудничи на почти всички детски издания в България по онова време.

През 1929 г. излиза първата й самостоятелна книга “Великденче”, чудесно илюстрирана от един от пионерите на детската илюстрация в България – художника Георги Атанасов. Следват над 60 книжки със стихотворения, поеми, разкази, гатанки, залъгалки, пиески, сред които “Веселият таралеж” (1938 г.), “Мързеливите шопи” (1943 г.), “Папагалчето Макси” (1944 г.), “Наказаният мързеланко” (1945 г.), “Лакомата Мецана” (1946 г.), “Слънчице, здравей” (1953 г.), “Мама е герой” (1954 г.), “Медна свирка (1960 г.). Освен това е превела от руски много детски приказки, разкази и стихотворения.

Творбите на Веса Паспалеева са простичко, но емоционално написани, с чувство за хумор и разбиране към вълненията на детската душа. Както подобава на човек, роден за детски поет, тя успява ненатрапчиво да предложи поуката и умело да даде израз на детските чувства. По собствените й думи нейните творби са „за забава и поука”.

Веса Паспалеева присъства в Почетния списък на Международния съвет за детската книга за 1980 година за книгата си “Пролет в Родината”.

Напуска ни на 22 февруари 1980 г.

Автор: Лора Филипова