За насърчаването на младите писатели: Миглена Манчева
Миглена Манчева е от онези учители, които дават смисъл на прозвището „будител“. Учениците й я гледат с възхищение, а трудните задачи, които им поставя, решават с удоволствие. Освен еко-темите, толерантността и здравословния начин на живот, г-жа Манчева вдъхновява учениците си да четат за забавление.
При гостуване на писателката Божана Апостолова в училището, в което преподава г-жа Манчева, учениците й се вдъхновяват и изпращат свои творения за Малката Божана в изд. Жанет-45. След няколко месеца пристига и радостната новина – съчиненията на четирима от учениците са включени в книжката „Деца дописват „Малката Божана“.
За да разберем от един активен учител как се мотивират децата да четат и пишат, взехме и интервю от Миглена Манчева…
1. Как решихте да предложите на своите ученици да се включат в дописването на поредицата „Малката Божана“?
Бих искала да интерпретирам думите на един от най- любимите български писатели Йордан Радичков, който казваше, че децата, които четат книгите му, защото ги харесват, са го превърнали в писател. По мое мнение същото важи и за авторите, които чрез срещата си с децата, ги превръщат в писатели.
Гостуването на Божана Апостолова и нейната завладяваща въображението героиня предизвикаха такъв интерес, че ми бе изключително лесно да провокирам децата да се включат в дописването на поредицата“ Малката Божана“.
2. Писането на истории по модерна книжка допринесе ли с нещо за развитието на уменията на учениците Ви?
Децата в училище всяка седмица пишат преразкази или съчинения, но писането, съчиняването на история, която ги забавлява и вълнува, винаги е по-различно. Те се стараят повече, не слагат прегради на въображението си, осмеляват се да помечтатят върху листа, защото и Малката Божана е мечтателка.
3. Смятате ли, че подобна инициатива – издаването в книга на ученически съчинения – стимулира децата да развиват творческите си заложби? Дали би им помогнало в бъдеще да се справят по-добре с учебния процес?
Повечето деца, когато започнат да изразяват мислите си върху листа, започват да пишат, да съчиняват. Често след това загубват своя устрем. Една прекрасна инициатива за задържането на интереса им е издаването на книга, която да разкрие техния талант, да им даде увереност, че това, което пишат е важно, да добият самочувствието на бъдещи писатели.
4. Препоръчвате ли на учениците си модерна литература и ако да, защо?
С удоволствие следя всички нови книги, които излизат, защото децата гледат напред, а не назад, като нас възрастните. Те търсят в книгите герои, които приличат на тях, споделят същите проблеми или поводите за усмивка. Тези книги увличат, четат се лесно, а и децата придобиват навика да търсят книги, да посещават книжарниците и библиотеките.
5. По-лесно ли се работи с ученици, които четат за удоволствие? Какво ги отличава от връстниците им, които не посягат към книгите по собствено желание?
Децата, които разбират четенето като удоволствие, умеят да възприемат по- лесно текста, да разсъждават, да осмислят цялото многообразие в характерите на героите. С моите ученици успяхме да постигнем лекота в работата и вярвам, че четенето за удоволствие ще им помага и занапред.
6. Класически произведения или модерна литература – кое привлича децата повече?
Мисля че децата не разделят произведенията на класически или модерни. Те искат историята да бъде завладяваща, да разпознаят в героите своите детски черти, да се посмеят.
7. Споделете някоя ваша тайна за мотивиране на децата да четат повече…
Най-важно е да говориш с децата за книгите, да ги накараш да ги заобичат, дори още да не могат да четат. Прекрасна инициатива в тази насока е кампанията „Читателска щафета“, чрез която децата получиха възможността не само да четат, но и да споделят прочетеното, да се състезават, да се почувстват специални читатели. А кой не иска да бъде специален?
–
Интервюто взе: Вал Стоева