Тези, които пишеха историята: Саладин
24.01.2019
Признавам, че историята не е силната ми страна, което не означава, че не обичам книги на историческа тематика. Просто не след дълго, цялата информация мистериозно се изпарява от ума ми. Когато попаднах на историческия комикс "Саладин" (изд. Унискорп), реших, че съчетанието от текст и картинки може да бъде много полезно за читатели с моето затруднение. Личността на Саладин или Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб ми бе абсолютно непозната. Оказа се една от най-известните исторически фигури в арабския свят от 12-и век - един от предводителите на мюсюлманската съпротива срещу втория кръстоносен поход, султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на века. За любителите на компютърните игри ще бъде интересен фактът, че той е един от лидерите в игрите Civilization IV и Medieval II: Total War: Kingdoms. Роден през 1137 г., още като момче е представен от чичо си Ширкух на емира на Алепо Нур ал-Дин. Тогава се ражда и мечтата му да превземе Йерусалим и да обедини цяла Сирия. До смъртта си Саладин остава обсебен от тази идея и животът му е подчинен на войната. Съвсем естествено сценаристът Матийо Мариол е наблегнал ...
Прочети повече
Когато емоциите вземат своя връх
18.01.2019
Десислава Динчева е родена през 2000 г. и е ученичка в 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес“. В продължение на две години е била главен редактор на „Малък училищен вестник". Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс „Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него“. Част е и от основния състав на Танцов ансамбъл „Средец“. През 2018 г. излиза дебютната й стихосбирка "Емоциите ми вземат своя връх - отново съм си вкъщи". С удоволствие споделяме впечатленията на г-жа Радостина Койчева - учител по литература в 164. ГПИЕ - София. "Ще Ви представя една малка книжка, пълна с мнооого пеперуди и обич, в която едно 18-годишно момиче възкликва: „Емоциите ми вземат своя връх и отново съм си вкъщи“. Когато си на толкова крехка възраст, а си надарен или наказан с изключителна емоционалност, често заставаш на ръба на сърцето или се влачиш по повърхността на емоционалните отломки, търсиш заслон, врата за намерения по пътя ключ, уютното вкъщи. Но тези стихове няма да Ви съборят в пропастта на екзистенциалната драма, толкова характерна ...
Прочети повече
Как да бъда ЯК? Като спортуваш!
16.01.2019
Повечето възрастни се оплакваме, че децата седят постоянно - на чина в училище, залепени за телевизора, компютъра или смартфона у дома, и не се движат достатъчно. Към притесненията ни се добавя и фактът, че се хранят с боклучава храна (традиционно присъстваща в училищните лавки и в заведенията наблизо). В резултат започваме да ги укоряваме и наставляваме, най-често безрезултатно. Чудесен помощник в усилията ни да ги накараме да спортуват повече и да водят по-здравословен начин на живот е книгата "Как да бъда ЯК" (БГ Книг@). Тя е с комиксови илюстрации на Пламена Пеева и е дело на авторите Богдан Василев и Михаил Баленков. Бобо и Мишо са стандартни тийнейджъри - в междучасията в училище седят по чиновете и разцъкват на телефоните, след  училище пукат Fornite, докато похапват чипс и пият газирани напитки. Усещат се постоянно изморени, разсеяни, не помнят току-що прочетените уроци. Последният удар по самочувствието им идва, когато губят баскетболния Мач на кварталите. Единодушно установяват "Ние сме много зле!". Решението? Да се движат повече (поне 10 000 крачки на ден, каране на колело), да се ...
Прочети повече
Що е поезия? Разбери с “Орелът, врабецът и капчукът”
10.01.2019
Уроците по български език и литература в училище сякаш наблягат много по-сериозно върху изучаването на проза, отколкото на поезия. В края на обучението, вместо ямб, хорей, дактил и анапест, в съзнанието на повечето ученици поезията се свежда до римуван текст, а оттам всеки, който успее да излива моментните си мисли в "думи с еднакви опашки"*, някак се счита за поет. Поезията, разбира се, изобщо не се свежда до римата. Тя е висока топка и понякога, за да разбереш какво е искал да каже авторът, са необходими много по-сериозни познания и задълбочени разсъждения, отколкото при прозата. За да постави основите на влюбването в поезията, което идва през разбирането й, екипът на изд. "Точица" предлага на читателското внимание комикса "Орелът, врабецът и капчукът". Госпожа Тътенова е сериозна, здраво стъпила на краката си учителка, която не допуска никакви измислици и отклонения от нейния начин на мислене. В училището й всички знаят, че трябва да не мърдат, защото има опасност учителката да ги обяви за "мръднали". А когато се зададе контролно, хубаво е всеки да изпъстри белия лист с разсъжденията на ...
Прочети повече
“Джордж и неразбиваемият код” на приятелството
08.01.2019
Поредицата на Луси и Стивън Хокинг за Джордж и Ани, които пътешестват в Космоса с помощта на суперкомпютър, е сред най-любимите ми детски четива, свързани с науката. Забавният сюжет, симпатичните герои и богатата научна информация, заложена в книгите, превръщат историята за двете деца в източник на научни знания, на които и възрастните могат да завидят. Последната книга, издадена на български език, "Джордж и неразбиваемият код" (изд. "Сиела"), изпраща попорасналите вече Джордж и Ани на опасно приключение, от което зависи спасението на целия свят. Ето малко информация за онези, които все още не са чели книгите: Джордж живее с родителите си екоактивисти. Те отглеждат храната си, произвеждат си ток от възобновяеми източници и не смятат, че синът им трябва да разполага с компютър или подобни джаджи. Самотното и тъжно ежедневие на Джордж е разбито на пух и прах, когато в съседната къща се нанася семейство Белис. Бащата Ерик е известен учен и притежава суперкомпютъра Космос. С негова помощ момчето и новата му приятелка Ани (дъщеря на Ерик) отварят портали в открития космос и посещават не само ...
Прочети повече
Кажи ми три неща
07.01.2019
"Кажи ми 3 неща" на Джули Бъксбаум се оказва истинско изпитание за четящия тийнейджър Димитър Койчев. С какво го препъна разказът за Джеси Холмс и какво е крайното му впечатление, можете да научите от ревюто в рубриката ни "Бели врани". Като начало ми се иска да ви кажа три много важни неща: Има много хора, които ще кажат, че сюжетът на книгата е предвидим. Има много хора, които с огромен интерес ще започнат да четат книгата на Джули Бъксбаум, в последствие ще им омръзне лигавата и препълнена с драми история и ще захвърлят книгата на някой рафт, а книгоразделителят ще се срасне със страниците. Аз не съм от тези хора! Признавам, доскуча ми да я чета, започнах да бъркам героите, случките и спрях да усещам емоциите на героинята. За мен първите сто-сто и петдесет страници от „Кажи ми три неща“ (Егмонт България) на Джули Бъксбаум бяха мъчение! Всичко ми изглеждаше монотонно, без развитие. Но дадох шанс на сто и първата страница, която ме грабна отново. Погледнах през погледа на Джеси Хоумс и заедно с нея започнах да се вълнувам за това кой седи зад маската на Някой Никойски (НН). Джеси Холмс ...
Прочети повече
Спасяването на Франческа
02.01.2019
Нашите Бели врани, или четящи тийнейджъри не си губят времето по празниците, а четат и споделят своите впечатления. След като прочете "Добри дни, лоши дни", Димитър Койчев се върна към първата книга на австралийката Мелина Маркета, издадена на български. Мелина Маркета е автор, за когото вече съм ви говорил, ако си спомняте. Историята за пропадналия музикант, загубил надежда и желание за живот, е нейно творение, но не е първото! Всъщност „Добри дни, лоши дни“ е продължение на историята, която ще ви представя днес, а именно „Спасяването на Франческа“ (изд. Милениум). На пръв поглед историята на Франческа е преувеличена и глупава, а драмата, която преживява героинята, ни се струва позната, смешна и скучна. Тази на първо четене отегчителна книга обаче успя да ме заплени по някакъв начин и колкото и пъти да си казвах, че е време да я зарежа, не го направих. Надявах се историята да се развие и да усетя болката така, както я усеща и героинята, и не останах разочарован! Франческа е момиче на 17 години и учи в католическо училище. Далеч от приятелките си, които са в държавно училище, тя се чувства ...
Прочети повече
Разтърсващата история на редник Пийсфул
11.11.2018
Връзката ни с Майкъл Морпурго е доста странна - има негови книги, които не са ми много интересни и такива, които ме оставят без дъх. Безспорно обаче е майсторството му да завладява читателите от всички възрасти, засягайки важни житейски теми. Сред най-любимите ми книги на британския автор, носител на множество престижни награди, са онези, разглеждащи темата за войната. Те винаги са драматични, повдигат булото на човешкото безумие и трагедията, но толкова деликатно, че не те карат да сънуваш кошмарни сцени, а по-скоро променят нагласите ти. И обикновено има един централен герой, който в повечето случаи е животно. За разлика от "Боен кон", "Слон в градината" и "Пеперуденият лъв", "Историята на редник Пийсфул" (изд. "ФЮТ") се съсредоточава върху образа на двамата братя Чарли и Томо Пийсфул. Те израстват в нелеки условия, а животът им е белязан от драмата да загубят баща си много рано и да се влюбят в едно и също момиче. Чарли е по-големият брат. Той винаги защитава Томо и Големия Джо (другия им брат, страдащ от аутизъм), макар понякога да отнася по някой юмрук за това. Томас е по-малък и винаги е споделял ...
Прочети повече
Желаем ви “Много хубав живот”!
02.11.2018
През 2008 г. писателката Дж. К. Роулинг е поканена да произнесе реч пред абсолвентите на Харвардския университет. Речта й, както може да се очаква, вдъхновява, но и провокира разсъждения за стойността на успехите и ролята на неуспеха, за силата на въображението и за значението на израза "хубав живот". Речта й достига до нас под формата на малка книга с твърди корици, озаглавена "Много хубав живот. За ползите от неуспеха и за голямото значение на въображението" (изд. "Егмонт"). С чувство за хумор британската писателка разкрива пред абсолвентите важни моменти от своя живот, които са предопределили съдбата й, но и са й помогнали да опознае себе си. Като на шега тя споделя за разминаванията между очакванията на родителите й и нейните желания; за нещастния си брак и годините на бедност; за мерилото за успех и неуспех и умението да се научиш да оцеляваш, което дължим единствено на трудностите по пътя. "В крайна сметка всеки сам трябва да реши какво точно означава неуспех, макар че ако искате, винаги може да се възползвате от безбройните всепризнати критерии."   "Няма да ви убеждавам, че неуспехът ...
Прочети повече
Неочаквано приятелство с питбул – Терие (р)!
18.10.2018
Откривам една странна закономерност в книгите от скандинавски автори: винаги започват привидно спокойно, по някое време се развихрят и разбиват сърцето ти на парчета, а в края те оставят без дъх и с куп размишления за нещата от живота. А, да, и винаги засягат дълбоко житейски теми, които по-лицемерните родители крият, но в крайна сметка животът рано или късно ни среща с тях. Такава книга е и "Питбул - Терие в атака" (изд. ЕМАС) на норвежеца Ендре Люн Ериксен. Започва привидно спокойно с новината за новия ученик в класа на Им. И какво толкова, ще си речете? Новият - Терие - се оказва дебел като състезател по сумо, с агресивен нрав и питбул-териер у дома. На всичкото отгоре Им трябва да седи до него в клас. Курт и Рогер, приятелите на Им, решават да набият Терие, но задачата не е никак лесна. Пионка в замислите им е главният герой, който не само е дребничък, не само обича да си играе с конструктори (защо на седмокласниците да не е позволено?), но и се съобразява със състоянието на майка си, обзета от паническа тревожност. Проблемът на Им обаче не е майка му, дори не е и необходимостта да си намери гадже ...
Прочети повече