
Уроците по български език и литература в училище сякаш наблягат много по-сериозно върху изучаването на проза, отколкото на поезия. В края на обучението, вместо ямб, хорей, дактил и анапест, в съзнанието на повечето ученици поезията се свежда до римуван текст, а оттам всеки, който успее да излива моментните си мисли в "думи с еднакви опашки"*, някак се счита за поет.
Поезията, разбира се, изобщо не се свежда до римата. Тя е висока топка и понякога, за да разбереш какво е искал да каже авторът, са необходими много по-сериозни познания и задълбочени разсъждения, отколкото при прозата. За да постави основите на влюбването в поезията, което идва през разбирането й, екипът на изд. "Точица" предлага на читателското внимание комикса "Орелът, врабецът и капчукът".
Госпожа Тътенова е сериозна, здраво стъпила на краката си учителка, която не допуска никакви измислици и отклонения от нейния начин на мислене. В училището й всички знаят, че трябва да не мърдат, защото има опасност учителката да ги обяви за "мръднали". А когато се зададе контролно, хубаво е всеки да изпъстри белия лист с разсъжденията на
...