Всеки има право на щастие
„Открий кой си и бъди такъв нарочно“
Доли Партън
В общество, което обръща твърде много внимание на начина, по който изглеждаш, всеки, който е извън стандарта за слабо тяло и сладка физиономия е изправен пред проблем. Проблемът е особено сериозен при тийнейджърите. Така или иначе е трудно да откриеш кой си, а какво остава когато тялото ти е дебело. А и да не се лъжем – момичетата са подложени на голям натиск да изглеждат по определен начин. Всяка от нас в някакъв момент се е смятала за дебела, дори и когато съвсем очевидно не е било така.
Точно това е темата около се развива сюжета на „Бухтичка“ (изд. Софтпрес). Джули Мърфи ни въвежда направо в главата на 16-годишната Уилоудийн – касиерка, фенка на Доли Партън и местна дебелана по собствените й думи. Уил живее в малко тексаско градче, има си най-добра приятелка, Елън (тя е всичко, което Уил не е), ходи на училище и на работа. Това е. Няма мечти за бъдещето, няма планове. Животът й се ограничава до училище, мотаене с най-добрата й приятелка и работа. Със същия успех би могла да бъде и на 26, и на 36 години.
Уил смята, че се е примирила с дебелото си тяло и го е приела. Поне докато не среща красавеца Бо, който я кара да се чувства недостойна за любовта му и разбива старателно поддържаната фасада, зад която тя се крие. Нещата се усложняват от факта, че майката на Уил е бивша кралица на красотата (сега санитарка в старчески дом), чието най-велико постижение е спечелването на конкурса. Не е трудно да се досетим, че отношенията между майката-красавица и дъщерята-дебелана крият доста подводни камъни (галеното име на Уил е Бухтичка!).
Онези от нас, които са късметлии имат близък човек, който ни показва, че имаме право на най-невъзможните мечти. Човек като леля Луси. Починала преди половин година от инфаркт, тежейки 226 кг, а дотогава направила всичко по силите си да убеди Уил, че външният вид няма значение и не може да определя дали ще бъдеш щастлива.
Има ли полза от усилията на Луси? Изглежда, че да. Уил събира смелост да се изправи пред всички и да заяви, че може да се стреми към каквото пожелае. В нейния случай – спонтанно да се запише за участие в градския конкурс за красота Мис тийн синя Лупина, Клоувър сити.
В свят, който безмилостно създава еталони за женска красота и насажда чувство за непълноценност у всяко различно момиче (няма значение дали си дебела или с големи зъби, или с различни по дължина крака), не е изненадващо, че скоро е последвана от малка армия нещастници. Съученичките й Мили, Аманда и Хана също се записват в конкурса, с което се оформя отбора на посмешищата, а пътят за отстъпление на Уил е отрязан.
„Бухтичка“ е тийнроман, който безотказно увлича читателя в объркания живот на Уилоудийн и с лекота създава емоционална връзка с героинята, защото повечето от нас са изпадали в подобна безизходица. Като всеки човек, Уил просто иска да бъде забелязана и приета като човешко същество. Да има най-добра приятелка, едно-две влюбени в нея момчета, подкрепяща майка и неограничавани от външността й мечти. Не е толкова много, нали? И, вярвайте, е напълно постижимо! Точно тази увереност успя да ми предаде Джули Мърфи с книгата си. Доста ценен урок, защото най-големите ограничения пред житейските стремежи си поставяме сами.
Автор: Лора Филипова