Волните духове се скитат по моретата във „Васко да Гама от село Рупча“

Първата ми среща с „Васко да Гама от село Рупча“ на братя Мормареви стана съвършено случайно още в невръстна възраст преди да излезе сериалът по нея. По онова време вкъщи винаги се поддържаше наличност от детски книжки като евентуален подарък за нечий забравен рожден ден (защото предимно това се подаряваше по рождените дни). Бях си изчела всичко от библиотеката и скучаещо извадих „Васко“ от купчината „книги за подарък“, при все че причудливите за моя тогавашен вкус илюстрации на Кирил Мавров никак не ми вдъхваха доверие. Няколко десетилетия по-късно тази книжка още не е напуснала дома ни, но за сметка на това е четена стотици пъти и е цитирана хиляди…

Новото издание на „Васко да Гама от село Рупча“ на изд. „Сиела“ е класическа носталгична примамка за родителите, които знаят, помнят и обичат тази книга и/или са почитатели на сериала. Още повече, че в илюстрациите на Дамян Дамянов героите напомнят леко филмовите актьори – особено видима е приликата при Женя и бащата на Васко. Колекционирането на новото издание обаче напълно си заслужава, тъй като е с твърди корици, хартията е с прекрасно качество, а Дамян Дамянов се е справил с илюстрирането на обичайната си висота. Резултатът е чудесен за притежаване и подаряване.

Що се отнася до сюжета на книгата, няма да го описвам отново – за него може да прочетете подробно в отзива на Вал Стоева. Ще споделя само няколко мои любими момента от книгата, които не са представени подробно в сериала, т.е. са като специален бонус за читателите:

• текстовете на песните от протеста и показанията – невероятни, смешни и трогателни;
• краткият преглед по примера на Тинчето какво представляваше да си тийнейджърка по българските земи през осемдесетте – ще кажем само капитан Петко Войвода, писма до БНТ, „Мъжът и жената интимно“;
• особеностите от късносоциалистическия бит, които на днешните деца им е трудно да си представят – като например върховното удоволствие да притежаваш каквато и да било вещ, произведена „на запад“ – привилегия за децата на моряците; да намериш два долара на улицата и да се чудиш дали да ги предадеш в МВР срещу похвала, или да си купиш с тях бленуваното бурканче течен шоколад; да си в седми клас и да разполагаш с джобни от 5.50 лв, при това назаем, защото с тях трябва да платиш сметката за тока; да се запътиш за рожден ден на съученик с подарък книга, която ти се повтаря и в бързината да забравиш да откъснеш първата страница с посвещението от леля Веска и вуйчо Марко.

Днешните родители (т.е. поколението на Васко, Женя и Фори) несъмнено винаги са били и ще продължават да остават очаровани от този роман, защото оттам ги гледа собственото им детство в цялата му сладко-горчива прелест. По-важното е, че тази книга има огромния потенциал да продължава да запленява нови поколения от деца, защото братя Мормареви пишат със страхотно чувство за хумор, без капчица назидателност и винаги от гледната точка на децата като абсолютен и вечен коректив на глупостите на възрастните. Диалозите са точни и истински, ситуациите – познати и повтарящи се при всяко следващо поколение, а сълзите от смях – безценни.

Лично аз се чувствам свързана с „Васко да Гама от село Рупча“ по много специален начин. Родена съм на същата дата като актьора, изиграл Васко в сериала, имах същото жълто шушляково яке като Женя, учих в една аудитория в университета с Тинчето и за капак първата постоянна работа в живота ми беше точно до Римските терми във Варна (ключово място в романа). Тази книга беше съдба за мен и няма да спра да я препоръчвам цял живот.

Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.