Вивариумът с влечугите

В мрачното „Нещастно начало” на „Поредица от злополучия” на Лемъни Сникет, се запознахме със сираците Бодлер – Вайълет, Клаус и Съни. Те са чудесни, добре възпитани и умни, но преследвани от лош късмет. Родителите им загиват при мистериозен пожар, а те попадат в зловещата къща на отвратителния си роднина граф Олаф. Той се опитва да открадне голямото им наследство, но за щастие ужасният му план е осуетен.

Във втората книга, „Вивариумът с влечугите”, децата пропътуват Противния път заедно с господин Поу, уредил настаняването им у далечен роднина – г-н Монтгомъри Монтгомъри. Той живее в огромна къща и е изтъкнат херпетолог, което тук означава че изучава влечугите. Сираците Бодлер са притеснени чичо Монтгомъри да не се окаже по-лош от граф Олаф (стига това въобще да е възможно!), но поне тези техни опасения са неоснователни, въпреки инфарктната сцена със Съни и невероятно смъртоносната усойница (подробности няма да издам).

Чичо Монти е много сърдечен, има огромен стъклен вивариум с най-различни змии и децата с радост се съгласяват да му помогнат в подготовката на предстоящата експедиция до Перу. Вайълет се заема да провери и поправи всички капани и клетки за влечугите, Клаус започва да изучава всички книги за Перу от библиотеката на чичо Монти, а задачата на Съни е да нахапе едно дълго въже на по-малки парчета.

На този етап започнах да се чудя дали новият им настойник няма да се окаже добре прикрит злодей, тъй като авторът обича да припомня, че злополучията дебнат трите деца на всяка крачка. Нищо подобно!

Необичайно щастливата седмица в живота на бодлерчетата минава много бързо и този път нещастието идва с такси, представяйки се като Стефано – новият асистент на чичо Монти. За около 5 секунди Вайълет, Клаус и Съни се досещат, че това е не друг, а …самият граф Олаф.

След това нещата тръгват от зле към по-зле и за мое съжаление научих какво е драматична ирония.

Как ще се справят  децата Бодлер с граф Олаф и ще успеят ли да се спасят? Лемъни Сникет редовно отправя предупреждение към читателите да спрат да четат, ако се надяват на история с щастлив и справедлив край. Аз лично не можах да спра да чета, защото злощастните сираци ми станаха много симпатични. А и как да не харесаш храбрата, съобразителна и отговорна Вайълет, която не се отказва лесно и опитва да надмогне страховете си заради брат си и сестра си? Как да не ме боли сърцето за умния и начетен Клаус, който с лекота се ориентира в купищата информация от книгите, за да изнамери тази, която да им помогне? И как да не обичам малката Съни с острите зъбки (любимия ми персонаж), която помага на Клаус и Вайълет с всичката сила на четирите си зъба?

Граф Олаф още от първата книга повтаря, че децата Бодлер са малко прекалено умни за неговия вкус. Е, за моя вкус са точно толкова умни, сплотени и блестящи, колкото е необходимо. Вие също можете да проверите дали историята на малките Бодлер е по ваш вкус.

Ревюта на „Нещастно начало” можете да прочетете тук и тук.

Автор: Лора Филипова

[club]