„Вилицата, Вещицата и Драконът“ – завръщане в Алагезия
За феновете на фентъзито Кристофър Паолини има божествен статус, а читателите на четирилогията му „Наследството“ с удоволствие и по всяко време биха се хвърлили отново в света на драконите и техните ездачи. „Вилицата, Вещицата и Драконът“ (изд. Хермес) предлага така мечтаното завръщане в любим свят чрез 3 отделни разказа.
Разказът с интригуващото заглавие „Вилицата“ ни показва Ерагон и дружина, които са се установили в планината Арнгор и са се заели с изграждането на собствен град. Ерагон е затрупан с отговорности и работа – да защити Елдунари, да възстанови расата на драконите, да обучи нови ездачи, да следи за добрите отношения между хора, джуджета, елфи, ургали и кой ли още не. Цялото това напрежение не му се отразява добре, затова Елдунари му показват историята на Еси – кръчмарска щерка, която смята живота си за непоносими смята да реши проблемите си като избяга от дома. Срещата с Муртаг (тук под името Торнак) и една омагьосана вилица ще й покажат, че:
„Понякога трябва да останеш и да се бориш. Невинаги има как да избягаш.“
Вторият разказ среща Ерагон с отдавнашната му позната вещица и гадателка Анджела и Елва, към която драконовият ездач изпитва голяма вина (момичето се превръща в жив щит срещу нещастието на останалите поради нескопосната му благословия). За разлика от останалите два, този разказ има отчетливо и свежо чувство за хумор и ирония. Причината явно се крие във факта, че сестрата на Кристофър, Анджела, е автор на частите от дневника на билкарката, както става ясно от послесловите. (Вещицата връчва автобиографията си на Ерагон с думите: „… държа на обективната критика на мъж, отгледан като неграмотен селянин.“)
Освен доста забавен, разказът е извор и на множество сентенции и умни мисли, като:
„Стремете се към мъдрост! Или поне към намаляване на идиотщината.“
Най-дълъг е разказът за дракона от Кулкарас. След трагичен инцидент със срутване на тунел в цитаделата и смъртта на няколко джуджета, Ерагон чува легендата за злия дракон Вермунд Неумолимия по време на траурно събиране за загиналите. Грубият глас на ургалски разказвач отвежда всички ни в подножието на планината Кулкарас и умело плете наистина епичен разказ. Племето на Илгра е нападнато и почти избито от дракона, а младото ургалско момиче се заклева да отмъсти за смъртта на баща си и съплеменниците. Следват години в преследване на целта – планове, кроежи, тренировки, походи. Докато читателят тръпне в очакване дали Вермунд може да бъде победен, неусетно променя гледната си точка и постепенно израства заедно с Илгра.
Признавам, че още не съм чела „Наследството“ и първоначално ми беше трудно да се ориентирам в света на Ерагон. В хода на четенето много понятия се изясняват, а и в края на книгата има речник с основни думи на различните езици (древен, джуджешки и ургалски). Признавам също, че трите разказа успяха да ме заинтригуват до степен, че „Наследството“ да бъде предвидено за четене през лятната отпуска.
Очаквам подобен ефект и върху младите читатели, които ще изпитат любопитство към началото на историята – срещата на Ерагон и Сапфира, битката за спасяването на Алагезия, приятелствата, предателствата, саможертвите.
Купете книгата с 10% отстъпка от Ozone.bg с код DK19.
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.