Весела Фламбурари: „Мина…“ е за всеки малък или голям човек!
За нас Весела Фламбурари няма нужда от представяне. Познават я и всички, които, подобно на нея, милеят за детските ни книги. През следващата седмица излиза нейната книга „Мина, магиите и бялата стъкленица“, което ни дава повод отново да поговорим с нея по „книжни“ въпроси. И понеже те не са един или два, разделяме интервюто на две части. Приятно четене на първата!
Какво да очакват читателите от „Мина, магиите и бялата стъкленица“?
Читателите трябва да очакват коледен роман в жанра фентъзи. Една вълшебна и много забавна история, която се развива в три различни свята. По стара традиция световете във всяко фентъзи са много. Когато фентъзито е за най-малките, световете са по-семпли. Например: Синята локва и Фермата от моята книга „Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина”. Но „Мина, магиите и бялата стъкленица“ е книга за малко по-големи деца. Затова и световете на Мина са по-сложни и вече са цели три. Дори и времето в тях е толкова различно.
Всичко започва на нашата Долна земя, в нашето време.
После случките продължават във втория свят, това е Горната земя… Там владее приказното Средновековие – или магиите, мечовете и магьосниците. А третият свят е светът на приказките от Горната земя. Там времето е митично-космическо. Дворецът в Балчик е връзката между Долната и Горната земя. Дворецът е зимен, красив и тайнствен. А на Горната земя историята се развива в една империя, наречена Зелените господарства. Както казах, третият свят пък е свят на приказките, които се разказват на Горната земя. Този свят е космичен и митичен. В него се подвизават галактики и богове. Боговете се наричат Стопаните. Те са: Жената с крилатата риза (Самодивата), Момичето с рибя опашка (Русалката), Старчето с дълга предълга брада (Педя човек-лакът брада) и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци (Змей-горянин). Книгата наистина е магична!
Разкажи ни малко повече за героите и случките в нея.
Както казах, световете в книгата са цели три. А героите са все различни. Фентъзито обича и героите да са по много. Най-главната героиня, разбира се, е Мина. Мина е момиче на единадесет години. Зодия – козирог. Тя има тъмноруса коса, много тъмнокафяви и кръгли очи. Мина е вироглава, но разбрана и умна. Посвоему логична. Обича да чете и да си измисля истории. Преди година е разбрала, че е осиновена. Живее в училището за надарени деца „Седем музи”, защото баща й (всъщност мъжът, който е я осиновил) работи като пазач в това училище.
Тъй като учи в училище за надарени деца, Мина страда от факта, че самата тя не е „надарено дете”. И й се иска да има дарба. Разбира се, тя всъщност има такава, но не я забелязва, защото е свикнала с нея.
Мина умее да хваща „неродените думи” от въздуха. Оказва се, че за Горната земя Мина е много силна магьосница (на Горната земя я наричат „Бояра”). Магията на Мина са думите и историите.
После имаме двамата приятели на Мина. Това са близнаците Янил и Китан. Близнаците са на по тринадесет години, зодия водолей. Имат черни коси и черни очи. Те са надарени музиканти. Свирят на кавали. И учат в „Седем музи”. Стават приятели на Мина и заедно се качват на Горната земя. Те са много мургави, хилави и дълги момчета. Обичат марковите дрешки и са от заможно семейство. Родителите им са лекари, които в момента работят в чужбина (Англия). Баба им е циганка (омъжена е била за българин, образована е и е достатъчно млада, за да работи като социален работник на общината) и живее в Балчик. Така момчетата се озовават от София в училището до Двореца в Балчик. Това естествено не харесва на Янил и Китан и те непрекъснато си търсят приключения. А Горната земя е пълна с добри и лоши магьосници, с мечове, битки и вълшебства…
Откъде черпиш вдъхновение за идеите си?
Вдъхновява ме самото писане. А писането включва разсеяни погледи към градинката отсреща (Някой беше казал, че писателите работят, дори когато зяпат през прозорец. Е, определено е прав!), наблюдаване на хората, които се разхождат или пият кафе в някои от любимите ми кафенета.
Четене, четене, четене. После мислене, мислене, мислене…и чак накрая писане, писане, писане.
Вдъхновява ме и моят съпруг – Василис Фламбурарис. Той е най-миличкият на света доктор-анестезиолог. Обича моите книги и ми помага да пиша. Разбира се, преди да обсъдя с него някоя нова идея за книжка, трябва да му сервирам обяда. Но аз обичам да готвя и да си похапвам (това си личи и от закръглената ми фигура!).
Освен това моите герои не са измислени, а съвсем истински. В удобен момент те просто идват при мен, както се отива на доктор или при шивач. И имат молба да напиша някоя история за тях. Аз ги изслушвам внимателно. Дори си записвам точно какво ми казват. Имам невероятно количество тефтерчета, целите пълни със записки. После сядам, мисля и пиша историята на този или онзи герой. Хубавото е, че досега всичките ми герои са доста доволни от мен.
Трудно ли се пише фентъзи за деца?
Добрата детска книга е нещо много специфично. И тази специфичност изисква изключително добри писатели. А фентъзито е много близо до вълшебната приказка… Тъй като пиша приказки, за мен беше напълно естествено до напиша и детско фентъзи. Всичко, което напиша, винаги излиза само детско. Това е някаква мистерия… Не вярвам, че съм си го решила аз. По-скоро, по своите тайни пътища, писането за деца ме е избрало.
Затова съм убедена, че детските писатели се раждат „детски писатели”.
Не че съм си знаела от бебе, че ще стана детска писателка… Но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшничко в мен се е готвело точно за тази съдба. Затова винаги съм обичала смешно-любовно-страшничките истории, независимо дали ще са приказки, пиеси, или романи в жанра фентъзи. Да ги чета и да ги разказвам. Писането идва с четенето. И Музите трябва да се хранят с нещо, нали?
Какво отличава „Мина…“ от останалите книги в жанра фентъзи?
Книгата се отличава от останалите романи от жанра с това, че случките й се завъртат тук, при нас, в България, и главните герои са българи. Това наистина е отличително, защото в повечето случаи действието на книгите от жанра фентъзи се развива по чужди краища… Дори български автори на фентъзи завъртат историите си по чужбински ширини и дължини. А е важно да пишем за България, за нейните красоти и тайнствени прелести. България наистина е една от най-прекрасните страни в света.
На кого би препоръчала „Мина, магиите и бялата стъкленица“?
Книгата е написана за този, комуто е интересна българската фолклорна митология от българските вълшебни приказки и песни. Тя е за детето, което учи в училище български народни приказки. За читателя, който иска да прочете една цяла, голяма, но и съвременна, модерна история, тясно свързана с приказката въобще. Тя е за възрастния, който все още обича приказки и на когото се харесва да се връща в мислите си към щуротиите от собственото си детство, защото не е забравил, че е имал такова. Книгата е за всеки малък или голям човек!
Предстоят ли събития, свързани с излизането на книгата, на които можеш да ни поканиш?
О да, предстоят! Каня всички приятели и читатели за торта с книга на премиерата на „Мина, магиите и бялата стъкленица“. Премиерата ще бъде в гр. София на 13 декември 2014 г. от 13 часа на обяд в Детски отдел на Столична библиотека на площад Славейков. А на Софийския панаир на книгата в НДК на 14. декември ще подписвам екземпляри от книгата от 11 ч. сутринта до 14 ч. следобед. Подписването на книги ще става на страхотния щанд на моето невероятно издателство „MBGBooks“. Елате да видите щанда на издателство „MBGBooks“! Сам по себе си той е невероятна атракция. А има и голяма вероятност да ви почерпят с елфически сладки, джуджешка бира или малиново тролско вино.
Освен това ще имам представяне на книгата във Варна на 20. декември 2014 г. от 11 ч. сутринта в суперската детска книжарница „Жар-птица“, която се намира на ул. „Шипка“№ 24. Разбира се, ще имам и срещи с деца за представяне на книгата в няколко софийски училища.
Книгата е замислена като начало на трилогия. Готови ли са следващите две части и ако да, кога да ги очакваме на пазара?
Готова е втората книга от трилогията. След редакцията, която предстои, мисля, че втората книга ще излезе за Коледните празници догодина. А третата книга я пиша в момента.
Благодарим на Весела Фламбурари, че споделя своите мисли за детските книги на сайта. Прочетете повече в нейната рубрика „Когато детето чете“.
Интервюто взе: Катя Кирилова