Весела Фламбурари – автобиографично :)

Весела Фламбурари е една от най-милите и готини детски писателки, които познаваме. Забавна е, умее да разказва всякакви чудесни историйки, а отскоро сме щастливи, че си има и собствена рубрика („Когато детето чете“) тук, в Detskiknigi.com. Поканихме Веси да разкаже сама за себе си, вместо да подбираме биографична информация за рождения й ден.

Казвам се Весела Николова Фламбурари. Появила съм се на бял свят в черната нощ на 17 януари 1967 год. Това било мнооого отдавна, но е съвсем истинска история! Знам, защото мама и татко са ми разказвали. Казват, че била страшно студена зима и снегът бил натрупал чак до прозорците на малкия град Добрич.

Мама, Мими Богданова, била младичка учителка по биология. А татко, Никола Богданов, бил вече известен скулптор. Прихванах безсънните търсения и мъките на изкуството в родната си къща, защото още от бебе си играех в бащиното ателие. Омазвах се от глава до пети в глина, гипс и други омазващи и весели работи. Въпреки, че поощряваше моята страст за творчество, мама често се отчайваше от мен. Налагаше й се да ме къпе по осем пъти на ден! 

Измислих първата си приказка, когато бях на пет години. Разказах я на по-големия си брат. Стори ми се правилно – в приказката се разказваше за него и той трябваше да я чуе… Може да беше правилно, но не беше много умно, защото по-големият ми брат се ядоса и ме шляпна по най-братски зад врата. Болеше си, но така разбрах, че да си Приказник си има и цена! Тогава започнах да разказвам приказките си на моите кукли. Беше удобно… Куклата не може да те шляпне зад врата, дори и ако се ядоса!

Мечтаех да мога да си разказвам приказки на куклите и като порасна. Затова отидох да се науча, как да разказвам приказки с кукли! Освен Приказник, станах и куклена актриса! За това съм благодарна на моята страхотна професорка – Николина Георгиева. Тя превърна моите гледни точки в хоризонт! Толкова за разказването!

Когато седнах да НАПИША първата си приказка, бях на цели двайсет и няколко години! И работех в Българското национално радио. Влизали ли сте в радио? Супер е! Тихичко и стените на студиото са подплатени с дюшечета, че да не се чува отвън какво става вътре. Оттогава и досега всичко, което напиша, излиза винаги и само детско! Това е някаква мистерия! Не вярвам, че съм си го решила аз! По-скоро, по своите тайни пътища, писането за деца ме е избрало! Затова съм убедена, че детските писатели се раждат „детски писатели”! Не, че съм си знаела от бебе, че ще стана детска писателка… Но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшничко в мен се е готвело точно за тази съдба! Затова винаги съм обичала смешно-любовно-страшничките истории. Да ги чета и да ги разказвам… Писането идва с четенето! И Музите трябва да се хранят с нещо, нали?
Сега си мечтая да променя света! Искам светът да стане забавен, смешен, умен, влюбен и дори мъничко сантиментален. И го мечтая точно такъв! И героите, за които пиша, се появяват от тази моя мечта.

Моите герои не са измислени, а съвсем истински. Те просто идват при мен, както се отива на доктор, или при шивач. И имат молба да напиша някоя история за тях. Аз ги изслушвам внимателно. Дори си записвам точно какво ми казват. Имам невероятно количество тефтерчета, целите пълни със записки. После сядам, мисля и пиша историята на този или онзи герой. Хубавото е, че досега всичките ми герои са доста доволни от мен.

А знаете ли, че приказките и фантазийните истории се четат не само от децата, но и от големите? И мисля, че големите вярват в чудеса дори повече от децата! Просто наричат чудесата с други имена! Най-големите магьосници на нашето време са астрофизиците. Квантовата физика ни показва чудеса, за които не сме и мечтали. Разказва ни за пътувания във времето, за паралелни светове, за 21-те грамчета на душата и нейните пътувания. Чудесата са навсякъде около нас.Та нима животът не е чудо! Всички хора вярваме в чудесата! И така трябва да бъде!

Моят съпруг, Василис Фламбурарис, е най-миличкият доктор-анестезиолог на света. И също е едно чудо! Той много обича моите книжки, и много, много ми помага да пиша. Разбира се, преди да обсъдя с него някоя нова идея за книжка, трябва да му сервирам обяда. Но аз обичам да готвя и да си похапвам (това си личи и от закръглената ми фигура!). Готвя наистина засукани манджи като „Имамбаялдъ” и „Охлюви с пресен лук, чесън и орехи”… Но умирам и за пица с манатарки и балкански кашкавал. Обичам сладичко, особено шоколад, но не се отказвам и от палачинки с конфитюр от диви ягодки, набрани в Родопите в летен ден.

Дори и с тенджерите и тиганите в ръка, щастлива съм навсякъде, където е моят съпруг Василис. Родена съм в България, живеехме в Гърция. Но никак не се учудих, когато той изведнъж реши да се преместим да живеем, поне за мъничко, в Скандинавия. От Швеция, където бяхме, Северният полюс е просто на две крачки. Колко му е да отидем и там, ей така, за да изучим живота на белите мечки и полярните динозаври… С Васили имаме наша собствена страна. Тя се движи постоянно и образува около нас защитно сапунено мехурче. Удобно и весело е!

Обичам да пиша! При това приемам детската литература и писането за деца съвсем, съвсем насериозно… Направо съм непоправима! Такава си бях и такава ще си остана! Когато пиша, всичко преминава през моите мисли, през моите чувства, всичко се превръща в сътворена от мен Вселена… Толкова е вълнуващо! Мисля си, че от написването на първата ми книжка досега всичко е станало различно и всичко си е останало еднакво. Еднакъв е копнежът за написването на нещо новичко; еднакво е вълнението от самото писане. Еднакъв е ужасът и страхът, когато зацикля някъде и ми се струва, че никога няма да мога да продължа; еднакво е удовлетворението, когато в някоя сутрин се събудя с готово решение наум и довърша книгата. Различен е багажът от прочетени книжки в главата ми. Различна е дълбочината, която искам да сътворя… Различното се появява и в сладките писъмца от децата, в радостта от връчените ми награди, в бурните и весели срещи с хлапетата. Срещи, за които се готвя отдалеч и разказвам моите приказки с помощта на моите импровизирани кукли.

Такааа… това правя сега: стоя си вкъщи и пиша. Залягам и се мъча над кратички приказки, дълги романи, повести-колажи и засукани пиеси. И само да съм здрава, смятам да продължавам! Моите дни са различни. Пиша много, но правя и разни други неща: готвя, пея си песнички, пера и чистя, ходя на кино, чета книги и книжки. Наистина обичам да чета. Защото… обичам да чета! Това е удоволствие! И който не чете, сам си се маха от това удоволствие! Жал ми е за хора, които сами си махат удоволствията. Ами че удоволствието е важно нещо, нали? Значи и удоволствието от четенето е важно нещо! А пък ако някоя книга не ми харесва, просто не я прочитам до края. И като ме питат защо… им обяснявам защо не ми харесва и край. Да си я четат те! Аз ще си чета само книгите, които ми дават удоволствие… Ама ха!

И си имам много любими детски книжки. Настина са много. Затова ще изброя любими писатели. Обичам да чета детски книги написани от Х. К. Андерсен, Валери Петров, Туве Янсон, Джон Толкин, Джани Родари, Клифърд Саймък, Памела Травърз, Николай Райнов, Доналд Бисет, Дора Габе, Карл Сандбърг. От младите детски и български автори много, много интересни са Николай Милчев, Мая Дългъчева, Екатерина Минкова и Юлка.

Наистина обичам да разглеждам картинките в книгите. Смятам ги за много важни. Харесвам детските илюстрации на Карл Ларсон, Елза Бешков и Тони Улф. А съм и много щастлива касметлийка, защото си имам една най-добра приятелка. Тя се казва Радостина Нейкова и е най-нежната, смешна и страхотна художничка, която познавам! Радостина рисува картинките на всичките книжки, които пиша. Много са хубави!

Обичам да си идвам в България. И много често си идвам! Обичам зеленичкото на планините и морето, дето все е разбунено… Обичам родния си град – Добрич! Много обичам и София! Обикалям насам-натам и се радвам! Защото носталгията си е „бодил в гащите”! Само който не се е убол на нея не я знае! Но носталгията ми показва България такава каквато е – истински прекрасна страна! Носталгията е само част от копнежа, който ни кара да бъдем креативни, топли, истински и влюбени в изкуството да живеем! Пожелавам на всички читатели – и млади, и стари – да бъдат точно такива хора! Тогава, всички заедно, ще измислим света, точно какъвто го искаме да бъде! И той ще бъде!

С обич: Весела Фламбурари,

българска детска писателка