Весела чета с боси крачета

Червена дъга за усмивка, две черни топчици за очички, и….личицето е готово! Една рошава главичка и старателно нанизани с детски почерк букви ни приканват да разгърнем очарователната книжка със стихчета на Зоя Василева „Весела чета с боси крачета“.

Любимите на децата рими – звучни и лесни за запомняне, веднага се „настаняват“ върху езика. Счупена чаша, слънчево зайче, паднало зъбче, снегът, вятърът, детската площадка, дребните пакости – все неща, в които децата разпознават своето ежедневие.

Зоя Василева умее да рисува прекрасни поетични образи само с няколко стиха. В „Зрели глухарчета“ долових отглас от Емили Дикинсън:

„Не говори, движи се тихо,

Че ако не внимаваш ти,

Или случайно ако кихнеш,

Поляната ще полети“.

Облаците гледат детето, отразени в една локва след дъжда („Локва огледалце“), а по време на „Есенна разходка“ ръцете и ушите му са пълни с цветя и щурчета.

Художественото оформление допълва по възхитителен начин свежестта на детските хрумвания и фантазии – играе си с шрифтовете, загатва образи и асоциации чрез илюстрациите на Яна Левиева.

Тази чудесна поетична книжка е създадена с много любов и внимание към децата и заслужава да бъде многократно разгръщана и четена!

Прочетете и ревюто на Вал Стоева за „Весела чета с боси крачета“, както и за другата книжка на Зая Василева – „Как се оцветява крава“.

Автор: Милена Златарова