„Веровещица“ във вихър от любов и политически интриги

„Веровещица“ (изд. Егмонт) е първа книга от тетралогията на американската писателка Сюзан Денърд за света на Вещерия. Това е измислен свят, разделен на няколко враждуващи и/или търгуващи помежду си държави и населяван от хора с различни свръхестествени способности. В сайта goodreads авторката ни обещава „епичен екшън размах, много високи залози, разнообразни главни герои, мащабен свят и напрегната любовна история (или истории)“. Но според нея основната тема на поредицата (или поне на първата книга) е приятелството.

В центъра на „Веровещица“ е приятелството между две бойни девойки с особени имена – Сафия и Изьолт. Сафия е веровещицата от заглавието –  вещица с рядката дарба да познава кога хората казват истината или лъжат. Тъй като други от нейния вид като че ли няма, магията на Сафи е предполагаемо възжелана от всеки възможен владетел/тиранин из Вещерия, защото може да помогне да се разкрият козните на прикрития враг или благородните намерения на съюзника. По съвместителство Сафия е и домна от Хастрел (т.е. благородничка), но е получила сериозно бойно обучение, за да се отбранява срещу враждебния свят, който би посегнал на нейната (пазена в тайна) дарба.

Изьолт пък е точно обратното на благородничка – тя е от племето на номатите, низвергнати и отритнати от целия вещерски свят по незнайни (засега) причини. Изьолт е нишковеща и умее да вижда обагрените в различни цветове нишки на хората (т.е. разпознава чуждите скрити чувства и/или аури). Сафия и Изьолт са „нишкосестри“ от момента, в който веднъж Изьолт е спасила живота на Сафия и се е обвързала с обет да я пази и защитава винаги.

Пътищата на момичетата се пресичат с добродетелния Мерик – принц на Нубревна, скромна държавица с отровени земи и води. Благородният принц е решил на всяка цена да подпише търговски споразумения със съседни империи, за да предпази народа си от гладна смърт. Мерик е ветровещ, т.е. владее прекрасната магия при нужда да извива вятър и буря около себе си и околните. Основно попълнение сред отрицателните герои пък е Едуан – всяващ ужас кръвовещ, който надушва кръвта на останалите от огромни разстояния и по тази причина е перфектния преследвач. Миналото му е обвито в мистерия, а бъдещето – още повече.

С наглед интересен потенциал за развитие (наличие на любимите ми еманципирани хубавици, храбри принцове и политически интриги), „Веровещица“ ме остави силно разочарована. Основният ми проблем с този роман бе, че липсва внимателно изграждане на света на Вещерия. Има само множество новоизковани думи и имена, които сякаш са усложнени нарочно, за да компенсират липсата на светоизграждането или просто да го имитират. В резултат на това усещането ми бе, че чета втора или трета книга от поредицата и затова се предполага да разбирам всички измислени понятия без задълбочени пояснения.

В тази първа част като че ли отсъства и особен сюжет, вероятно защото читателят е оставен на първо време да се сражава с многобройните непознати думи, титли, места и герои. А може би авторката планира да запази по-сериозния размах на действието за следващите части – надявам се да е така. Любовната история обаче изкристализира напълно, следвайки жанровите клишета, а има заложени основи и за втора.

За да спомена все пак нещо, което ми допадна – това бе образа на кръвовещия Едуан, който за моя радост няма да се окаже типичния архизлодей. А също и начина, по който вихрите понякога обгръщат и понасят ветровещия Мерик и възлюбената му (заради една такава сцена веднъж си пропуснах метроспирката ).

Така че стискам палци Сюзан Денърд да подобри писателските си умения за следващите части от тази поредица. А в случай, че не желаете да дълбаете повече в света на Вещерия, може да опитате с някой от романите на Сара Дж.Маас – близка приятелка и „нишкосестра“ на Сюзан Денърд по нейните собствени думи.

Автор: Яна Кръстева