Валери Петров: „За Х. К. Андерсен – великия разказвач на приказки“
Продължаваме с публикуването на откъси от словата, произнесени от видни наши интелектуалци по време на официалното откриване на международната научна конференция „Непознатият Андерсен”, организирана от Софийския университет и посолството на Кралство Дания в София по случай 200-годишнината на Ханс Кристиан Андерсен (4 април 2005, аулата на СУ „Св. Кл. Охридски”). След Леда Милева, Валери Петров споделя своите размисли за Андерсен*.
Каква е тайната, която прави приказките на великия датски писател вече толкова години да преминават от поколение в поколение, тъй че децата на всяко от тях да ги слушат все тъй с ококорени очички, а старците – като този, който ви говори – да си ги спомнят с усмивка? И какво е този писател за нас в нашите дни?
Трябва да си призная: едва седнал да пиша думите, които ще чуете, изведнъж се спрях и си казах: ти всъщност говориш от свое име и, най-много, от името на своето поколение, което си отива, а знаеш ли какво е Андерсен за децата и техните млади родители в този днешен свят, променящ се тъй експлозивно, с такава невероятна скорост? Познават ли те творчеството на този писател и въздейства ли им то?…
… В днешното ни време на етнически конфликти много важна е за нас неговата позиция по въпроса за националното. Аз имах наскоро щастието да посетя Скандинавия и едно от откритията ми беше, че непознатата ми досега история на страните около Северно море е била толкова богата на войни, колкото е и историята на Средиземноморието, която сме учили в училищата. А пък ето у Ханс Кристиан Андерсен няма един ред, който да звучи патриотарски, шовинистично. На своята обич към датската земя и мирния й народ писателят дава израз нееднократно, но… изреждайки галерия от исторически фигури, наред с воините на Дания бърза да спомене и писателя Холберг, и астронома Тихо Брахе, и скулптура Торвалдсен. Защото в неговата мисъл хората на науката и изкуствата не по-малко от славните пълководци са гордост за отечеството му.
Изобщо с Андерсен се получават особени парадокси: днес приказният му свят не е нов и учудващ, както е бил по негово време, защото, веднъж открита от автора, територията на неодушевените предмети е била широко експлоатирана за нас от последвалите го разказвачи на приказки по целия свят и ние сме привикнали с него. И, обратно, реалният свят, този на хората от XIX столетие, който той косвено рисува, и то критически, сравнен с днешната действителност, ни изглежда приказен… Непредполагаеми, немислими са били лагерите на смъртта, рецидивите на ксенофобията, терористическите актове на етническите и религиозни фанатизми, водещи до гибелта на невинни хора. Не е могъл писателят да предвиди нито възвратите на пещерния морал у човека от следващия ХХ век, нито хищническото му отношение към природата, довело ни до глобална екозаплаха, нито активизирането на спящи в мозъка ни гени от ерата на големите влечуги…
Но тъкмо защото е тъй различен от днешните ужаси, Андерсеновият свят ни е – или може да ни бъде – извънредно полезен днес. Както казах в началото, аз вярвам в това, че със своите трогателни приказки за деца, с тъжно-веселите си намеци към възрастните читатели великият датски разказвач е с нас в трудната ни борба срещу – уви – напредналото обезчовечаване на човека, срещу ледниковото отчуждение в душите на хората, което всички чувстваме. Русалката и еднокракият оловен войник, грозното пате, което се е оказало лебед, храбрата Герда… – всички те, рожби на дълбокия Андерсенов хуманизъм, влизат в бой за душите на малките, които утре ще станат големи, противопоставят се на грубия практицизъм, на печалбарството, на удоволствието от насилието, властващи по големите и малките ни екрани. И не само на тях, а – което е дори по-важно – и на мощната съблазън на компютрите и интернета, чудесни завоевания на човешкия мозък, заплашващи същия този мозък с изравняване на гънките му, застрашаващи с духовна ентропия цялото човечество по земното кълбо.“
Пълният текст на словото и интересни научни доклади за Андерсен може да прочетете в сборника „Непознатият Андерсен“ (2008, с. 432), подготвен от катедрата по „Германистика и скандинавистика“ към СУ „Св. Кл. Охридски“.
Информацията подбра: Катя Кирилова