В търсене на “Изгубеното съкровище на Анун”
11.03.2015

Признавам, че станах фен на Джак Бренин и без отлагане се потопих в четвъртата част на поредицата за неговите приключения, „Изгубеното съкровище на Анун” (изд. ФЮТ). Момчето продължава да е все така ангажирано със спасяването на дърветата и възстановяването на връзката с Анун. Новата му мисия е да докаже пред Свещения съвет, че е законният крал на магическото кралство, а това включва и намирането на едно от изгубените съкровища, златния кралски торк (специална огърлица).

Търсенето отвежда Джак в света на сенките, Елидон, изправя го пред много перипетии, а накрая не липсва и задължителната щипка щастлива случайност. В добавка момчето непредвидено се включва в традиционното отборно състезание с бъгита заедно с Елан и дядо си. Тези допълнителни ангажименти оставят все по-малко време за момчешко-гарвански забавления, а както знаем най-добрият му приятел Камелин не обича да се чувства пренебрегнат както по отношение на храната, така и на вниманието към него.

Възможно ли е Джак да се справи с всички тези задачи? Мисля, че почитателите на поредицата се досещат за отговора, но това не прави удоволствието от увлекателния разказ на Катрин Купър по-малко. Тя вече се е доказала и като майсторка на забавни и характерни второстепенни образи. Така към старите ни познайници от предишните приключения сега се прибавя и банда хаотични скорци под съмнителното командване на самия Камелин.

„Изгубеното съкровище на Анун” използва успешната схема на предишните три книги. Джак трябва да изпълни поредната мисия, като отново разчита на подкрепата на приятелите си, своята смелост, съобразителност и малко късмет. Грижата за природата е основна тема и тук, но към нея авторката е прибавила темите за зараждането и поддържането на приятелства, нуждата да се противопоставиш на насилието от връстници и волята да не се предаваш когато нещата изглеждат безнадеждни. Все въпроси, пред които се изправят и обикновените момчета и момичета без магическите дарби на Джак. Накратко, Катрин Купър продължава да поддържа високото ниво на поредицата без да залита по драматични и кървави битки или да дава на главния си герой прекалено впечатляващи умения. С това умело води читателите към финала без да губи интереса им.

Чудесно е, че и в тази книга има карти – на околностите на имението Юел, хълма с паметника и фейската могила. В края пък ще намерите схема на гарванофора на Камелин, който неведнъж ме разсмя докато четях. Ако приключенията на Джак Бренин са запалили интереса ви, препоръчвам ви да ги прочетете хронологично -  „Златният жълъд”, „Гласруенската порта” и „Сребърният хълм”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар