Училище за вълшебства без край

За голям мой срам, не си спомням да съм чела нищо от Михаел Енде. Прекрасните отзиви за „Приказка без край“ и „Момо“, над 27 милиона тираж на книгите му… А аз – тотален пропуск! Твърдо решена да поправя тази моя глупост, се сдобих с „Училище за вълшебства и други истории“, за които ще ви разкажа тозчас.

Книгата, събрала в себе си 16 приказки, ми отне около седмица.

Седмица, в която получих поканата си за Страната на сбъднатите желания и дори ходих на вълшебническо училище.

Седмица, в която научих колко е важно да мислиш за постъпките от действията си, за да не попаднеш в ситуацията на Ленхен, решила да омагьоса родителите си да не й противоречат никога. Слава богу, че дори и да е ужасно скъпо, глупавите ни решения могат да се поправят. Поне в повечето случаи…

Седмица, в която разбрах как упоритостта може да те доведе до успех („Упоритата костенурка Транквила Крачка по крачка“), какъв е смисълът на живота на едно плюшено мече („Плюшеното мече и животните“) и как понякога най-заплетените ситуации имат най-прости решения („Приказка за супника и черпака“).

Измислиците, изобретени от Михаел Енде и оцветени в краските на приятелството, на разбирането и на опита, натрупан чрез проба и грешка, грабват вниманието и ни отвеждат в облаците на приказните истории без край…

Ако трябва да съм напълно искрена, книгата е предназначена за по-големи деца (да не кажа за възрастни деца). Не съм убедена, че по-малките ще успеят да построят в съзнанието си стълбите, с които да се изкачат в Страната на сбъднатите желания, но… децата винаги ни изумяват!