Цвета Белчева: Като възрастен съм човек, който иска да промени света

Гласуването за Наградата за най-добра детска книга „Бисерче вълшебно“ 2015 приключи в полунощ на 12 април, но докато чакаме официалните резултати Ви предлагаме да прочетете вдъхновяващите интервюта на авторите, илюстраторите и преводачите на част от номинираните книги.

Цвета Белчева е усмихната и слънчева дама, която разпръсква ведрина с усмивката си. През изминалата година се появи дебютната ѝ книга „Аз искам да бъда…/ 7 истории за приятелството и разни други неща“, номинирана в категория „Откриватели“ в наградата „Бисерче вълшебно“ 2015.

Ето какво ни разказа Цвета за себе си в 11 точки:

1. Като възрастен съм…човек, който иска да промени света.

2. От детството ми липсва… всичко, но може би най-много безгрижието, игрите и шляенето по улиците с приятелите от квартала. Е, също така и пиците, които правеха до НДК.

3. Бързах да порасна, защото… нямах ни най-малка представа колко много ще искам пак да съм дете.

4. Не пиша за възрастни, тъй като… много обичам красивите книжки с картинки. Всъщност започнах да пиша приказки, за да накарам сина ми да чете повече. Много ми се иска моите книги да радват милиони деца по света и да знам, че може би, дори съвсем мъничко, съм им помогнала да мечтаят повече, да се научат да си помагат, да се грижат за природата и най-вече – да се усмихват. Надявам се също така да им помогна да разберат защо, когато попитат един човек какво би взел, ако попадне на самотен остров, той отговаря – любимата ми книга 🙂

5. Мечтата от детството, която сбъднах… Мисля, че съм сбъднала почти всичките си мечти от детството, а даже и някои мисли, които като дете не съм посмяла да превърна мечти – като тази да стана автор на детски книжки. Разбира се, най-голямата ми мечта е да обиколя целия свят, а това е една километрична мечта и аз продължавам да я сбъдвам година след година.

6. Наследството на родителите е… да научат децата си кое е ценното в живота, как да бъдат добри хора и как да се справят с трудностите.

7. Страх ме е от… змии и акули, но много искам да се преборя със страховете си и затова, като видя, че дават филм за акули по „Нешънъл джиографик”, винаги сядам да го гледам.

8. Любимата ми възраст е…Нямам любима възраст, искам само да не остарявам и да не се превърна в злобна бабичка, която само вика по децата.

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… добрината, която носи у себе си всяко едно същество в природата.

10. Детската книга е храна за… въображението. За какво би мечтало едно дете, ако няма въображение?

11. Мечта, която е вдъхновена от книга… да видя Хонг Конг (и не останах разочарована. Сега мечтая пак да го видя.)

Интервюто е публикувано първо на www.biserche.com.