Тормоз в училище. Време е да го спрем!

Ако трябва да избера една книга за възпитание на деца, за която да направя най-дълго/най-кратко ревю, несъмнено ще заложа на „Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ от Барбара Колоросо (изд. Софтпрес). Най-краткото ревю ще съдържа една дума: „Задължителна!“. За най-дългото ще са ми необходими 348 страници – точно толкова, колкото да повторя дума по дума основния текст в книжното издание.

„Тормоз в училище“ е книга, към която никой не бива да остава безучастен. Тя засяга проблем, често незабелязван, омаловажаван или адресиран погрешно. Факт е обаче, че тормозът съществува и всеки ден децата са изложени на опасността да се превърнат в насилници, жертви или не толкова невинни наблюдатели.

• Тормозът е въпрос на живот и смърт, който игнорираме като риск за децата ни.
• Много деца, които проявяват насилие, продължават това заучено поведение и в по-зрели години.

 „Не можем да живеем само за себе си. Хиляди нишки ни свързват с останалите хора и чрез тези нишки, като чрез неврони, действията ни водят до причини, които се връщат към нас като последици.“

– Херман Мелвил

За да представи проблема и да предложи работещи стратегии на родители, учители и специалисти, работещи с деца, авторката Барбара Колоросо разделя книгата си на две части. В първата изяснява какво е тормоз, как да го идентифицираме, какви са последиците от неглижирането на проблема и как често възрастните бъркат тормоза с конфликт, прилагайки абсолютно погрешни стратегии за изкореняването му и заздравяването на средата. Писателката описва всяка една от ролите в подобна ситуация, представени под формата на трагическа пиеса. Статистиката в подкрепа на сериозните наблюдения не е за пренебрегване и макар у нас медиите да отразяват само фаталните случаи на тормоз (които напоследък силно зачестиха), все пак става ясно, че не сме много далеч от проблема.

• Насилието не се дължи на гняв. Не се дължи на конфликт. То е продиктувано от презрение – силно чувство на неприязън или надменно отношение към някого, смятан за непотребен, по-низш или незаслужаващ уважение.
• Шегата е нещо забавно, което правиш с приятели – с хора, за които те е грижа. То е да се смееш заедно с някого. Подигравката е изборът да тормозиш някого, към когото изпитваш презрение. Тя е да се смееш на някого.
• Насилието е арогантност в действие.
• Думите са мощно оръжие и могат да пречупят духа на детето, към което са отправени. Вербалното насилие е най-често срещаната форма на тормоз, използвана и от момичета, и от момчета.

„Клеветата не изисква доказателство. Хвърлянето на злостно обвинение към някого оставя петно, което никое последващо опровержение не може да изчисти.“

– Уилям Хазлит, философ и есеист

• Насилникът е или с ниско, или със завишено самочувствие, със закърнели умения в общуването… Насилникът с висок социален статус е подкрепян от културата в общността, където на поведението му се гледа като на „норма“.

Втората част на книгата разглежда корените на тормоза, ролята на семейството в изграждането на насилници, мишени или опоненти. Предлагането на разнообразни стратегии за прекъсване на кръга на насилие ще помогне на читателя да изплува от блатото на потресаващата истина и да канализира в правилната посока желанието си да действа незабавно. Описаните стъпки за ефективното изграждане на политики в училище и в общността, от своя страна, ще са полезни на училищната администрация, за да гарантира по-хармонична и здравословна среда за всички деца.

• Не можем просто да пропъдим насилника и да жалим тормозеното дете. Трябва да изоставим ролите, а не децата си.

„Стремежът ни към търсене на прости обяснения ни дава илюзията, че съществуват лесни решения…“

– д-р Хауърд Спивак, проф. по педиатрия и обществено здраве

• Конфликтът, дори да е слабо управляем, не е тормоз.
• Без значение дали е лек, умерен или жесток, тормозът не е нормален, естествен или необходим. Той е антисоциален и трябва да бъде разглеждан като такъв. Това е причината настоящата политика на нулева толерантност да е политика на нулево мислене.

Важно място в книгата заема описанието на различни методи за тормоз през Мрежата. За разлика от физическия тормоз, при който детето може да намери убежище у дома, интернет насилието е непрестанно, разпространява се бързо и е способно да унижи и злепостави жертвата за броени минути. За да помогне на децата да се справят, авторката предлага на нас, родителите, методи за „влизане в час“ с новите технологии и стратегии за обучаване на детето да използва мрежата разумно и отговорно.

• Медийната технология е станала толкова могъща, че не можем да си позволим да стоим настрани и просто да наблюдаваме последствията й върху децата ни.

Не по-маловажно е и описанието на различните типове семейства, които до голяма степен определят каква роля ще заеме детето в трагедията на тормоза – „тухлени стени“, „медузи“ и „гръбнаци“. Съветите и идеите за родители са безценни и ще помогнат за превръщането на възрастните в отговорни, разумно действащи в ситуация на тормоз индивиди, а после този опит лесно може да бъде предаден на децата.

„…човек, на когото е позволено да се чувства свободен и силен още от детството си, не изпитва нужда да унижава някой друг“

– д-р Алис Милър, психиатър

• Агресията не се появява от нищото. Не е непредвидима. Тя е трагичният завършек на онова, което често пъти е дълга драматична история с малки намеци и червени сигнални лампички…
• Децата не са научени как да разпознават или отговорно да изразяват своите чувства.
• Сами по себе си чувствата не са добри или лоши. Важно е онова, което детето ви прави с тях.
• Можем да дадем на децата мъдростта на миротворците: Мирът не е липса на конфликт. Той е приемането на конфликта като предизвикателство и възможност за израстване.

В края на изданието са поместени три приложения с идеи за справяне с кибернасилието и с порното за отмъщение, както и речник на термините от социалните медии. Ще откриете и няколко страници с източници на информация, както и азбучен показалец, за да намирате бързо и лесно онези пасажи, които са ви необходими.

• При срещите ни един с друг невинаги е необходимо да „харесваме“ другия човек, но трябва да уважаваме личността му и да се отнасяме към него достойно и с уважение.

Прочетете ревюто на Милена Златарова за книгата, публикувано в „Аз чета“. А ето и още няколко цитата, които да ви подтикнат да направите първата крачка към прекратяване на тормоза – у дома, в училище, навсякъде.

„Мисля, че не трябва да измерваме добротата си чрез това, което не правим, което си забраняваме… Мисля, че трябва да измерваме добротата чрез идеите, които прегръщаме…“

– Отец Анри, из филма „Шоколад“

„Някъде в началото трябва да е имало момент, когато всички сме можели да кажем „не“. Но някак сме го пропуснали.

– Том Стопард, „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви“

Вижте и видеоразговор с писателката:

„Силата да избираш между доброто и злото е достъпна за всички.“

– Ориген (185 – 254 г.)

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.