Тоалетния хумор: да го има или не, това е въпросът
Преди време се спряхме на темата за забавните книги и защо те заемат важно място в детската литература. Смехът и възможността за разпускане и забавление са особено необходими в ежедневието ни, а веселите четива притежават магнетична сила. С тяхна помощ дори най-неохотните читатели могат да склонят да отделят време за четене.
През последните години чест елемент на все повече детски книги е т.нар. „тоалетен хумор“, с други думи – шегите, свързани с пръцкане, оригване, изхождане и други. Ала има ли място тоалетният хумор в заглавията за деца или не?
Нека първо се замислим защо изобщо подобни шеги са забавни. Има немалко хора, които не си падат по тях, но истината е, че тематиката присъства и в анекдотите за възрастни. Дали е примитивно и пошло? Най-вероятно е. Също така, обаче, е заигравка с абсурдното и (не)допустимото в социална среда.
Хуморът е важен аспект от човешката природа и се развива с времето.
Бебетата се смеят на звуци и физиономии, залъгалки, на играта „ку-ку“. Когато децата започнат да се учат как да контролират ходенето си до тоалетна, особено смешни стават тоалетните думички и това е разбираемо. От една страна, ние самите като родители фокусираме вниманието си върху тези процеси. От друга, малчуганите виждат реакциите ни и се забавляват. А от трета, те самите схващат несъответствието между пръцкането/смъкването на бельото/“изпускането“ и социално желаното поведение. Нещо повече, то се намира под техен контрол. Децата „играят“ със социалните условности около ходенето по нужда и възможните срамни последици от него. Можем да приемем съвсем резонно, че тоалетният хумор е нормална част от развитието им.
Ако гледаме най-оптималното развитие на децата, в даден момент е нужно хуморът да се промени, фазата на тоалетните шеги да избледнее за сметка за смешките, свързани с използване на определени думи в погрешен контекст, с преувеличение на дадени характеристики, преобръщане на смисъла. С други думи – би следвало в хумора постепенно да намерят място символите, алегориите, метафорите, каламбурите, а по-късно и логическите остроумия.
Това означава децата да бъдат срещнати със съдържание, което стимулира развитието им.
И така, къде е границата, отвъд която забавното се превръща в немарливо писане и плоски шеги?
Не е нужно пръцкането (и неговите събратя) да изчезнат изцяло от детските книги. Действително забавните по този начин четива привличат вниманието на неуверените читатели и могат да ги мотивират да завършат цяла книга или поредица. Но е препоръчително в съдържанието им да има нещо повече от тоалетен хумор – интересен сюжет, разнообразен речник, релевантни и пълнокръвни герои, хубави илюстрации. Излишно е децата да остават с убеждението, че нещо е смешно, когато е грубо или откровено невъзпитано.
Казано с други думи:
- Подбирайте заглавия, в които тоалетният хумор е използван с мярка и е в компанията на интересен сюжет и добър стил на писане.
- Предлагайте на децата и друг тип книги. пробвайте да потърсите истории със забавен сюжет, в които има друг тип шеги или заложете на комикси, в които хуморът е на друго ниво.
- Не критикувайте сурово „миризливите“ шеги, ако детето само е избрало четовото си. Така критикувате избора му, но освен това поставяте фокус там, където е излишен.
Ето и няколко забавни предложения по темата:
- „Приключенията на мотовете“, изд. „Мармот“
- „Ужасни, непоносими, кошмарни маниери“, изд. „Клевър Бук“
- „Заек и мечка: Заешки вредни навици дребни“, изд. „Timelines”
- „Светът на акото“, изд. „Архонт-О“
- „Най-лошата седмица евър. Понеделник“, изд. „Прозорец“
Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.
