Ти си градинарят на своето сърце
С разгръщането на пролетта и цветовете все по-актуални стават темите, свързани с израстването и новото начало. Те невинаги касаят пряко младия живот, а могат да описват вътрешно състояние и желание да постигнем/научим нещо важно. Подобно е посланието в утвърждаваща „Ти си градинарят на своето сърце или тайната на щастието“ от Оливие Клер (изд. “Timelines”). Книгата е част от поредицата за зайчето Помпон, което опознава света, другите и себе си.
След цял ден весели игри с лисичето Ронал, Помпон трябва да се прибере вкъщи. Ронал обаче му подхвърля уж небрежно да побърза, защото в гората живеят великани, които излизат по здрач. Със свито сърце зайчето се връща при родителите си и разбира, че приятелят му не е бил съвсем искрен. Нещо повече, благодарение на татко си лапнишаранчето осъзнава, че само е решило да повярва да лъжата.
На следващия ден на гости идва язовецът Блез. Той е развълнуван и няма търпение да покаже на Помпон невероятната си находка – клонче с прикрепено пеперудено пашкулче. Блез въодушевено разказва за метаморфозата на гъсеницата, а зайчето решава, че отново се опитват да го излъжат. Не е чудно, че дългоухото животинче ядосано изгонва Блез и затръшва вратата зад него. Отново от татко си обаче Помпон разбира, че язовецът е бил прав. Така зайчето разстроено започва да се чуди – как да разбере кое е истина и кое лъжа?
Търпеливият баща на Помпон му помага да научи, че в сърцето си той има градина, подобна на тези, в които майка му отглежда зеленчуци и цветя. Почвата е чисто платно, на което самият той решава какво да нарисува. С други думи – има свободата да избере семената, които да посее.
Да се отграничи истината от измислицата невинаги е лесно. Лъжата понякога е лъскава, разпалва въображението, гъделичка себелюбието или настъпва болните места. Истината пък може да е с вехти дрехи, неугледна или просто скучна. Друг път сетивата и мислите ни подлъгват. Как тогава човек да разбере кое семенце да полее с вниманието си? Отговорът е лесен – като провери това, което не знае.
Именно този важен урок по критично мислене е и един от най-важните в „Ти си градинарят на своето сърце“. Близки и непознати могат да ни подведат волно или неволно, даже просто на шега. Но отговорността на какво да отдадем мислите си остава в нас. Помпон узнава също, че преди да отсъди, може да се допита до родителите си или до друг доверен възрастен.
Друг елемент, който прави особено впечатление, е обратното овластяване на родителите. През последните години наблюдаваме все по-силно растяща неувереност у майките и бащите. Вменената им безпомощност стига до там, че ги кара да се чувстват неспособни да се справят с ежедневни проблемни ситуации и теми. В историята за Помпон виждаме родители, които с увереност напътстват детето си, предлагат му стабилна основа и му помагат да проправи свой път през многоликия живот.
Редно е все пак да се отбележи, че понякога лъжите не са злонамерени твърдения, а неумели шеги, каквито децата често измислят. И те имат своята роля в развитието им. Да се устои на импулса за сърдене и плач също е ценно умение и си струва да заделим за него кътче в градината си.
Книгата предлага разбираемо обяснение за децата и добър инструмент, който родителите да използват в множество подобни ситуации. Не се съмнявайте, че малчуганите ще се почувстват спокойни и подкрепени в компанията на Помпон…и от вашето уверено присъствие.
Вижте още: 7 истории за лъжата.
