"Никой няма право да ти казва какви книги може и не може да четеш. Освен родителите ти."
Забраненият плод е най-сладък. Историята в "Забранете тази книга" (изд. Софтпрес) на Алън Грац се развива съвсем според поговорката.
9-годишната Ейми Ан Олингер е плахо и сдържано момиче, чийто глас рядко можете да чуете у дома или в училище. Тя често прекарва свободното си време в училищната библиотека на основно училище "Шелбърн", тъй като у дома е прекалено пренаселено (две по-малки сестри и 2 ротвайлера) и нито за миг не може да се усамоти. Един ден любимата й книга (заедно с още няколко) се оказва отстранена от училищната библиотека, тъй като майка на ученик я смята за неподходяща.
Библиотекарката г-жа Джоунс е възмутена от подмолния начин, по който г-жа Спенсър заобикаля установената процедура за изваждане на книги от фонда и решава да оспори забраната на заседание на училищното настоятелство. Кани и Ейми Ан да защити любимата си книга. Първият опит на момичето да застане зад обичаното четиво е неуспешен. Ейми Ан не успява да събере кураж и да говори пред училищното настоятелство. Потисната, ...
06.02.2019
"Никой няма право да ти казва какви книги може и не може да четеш. Освен родителите ти."
Забраненият плод е най-сладък. Историята в "Забранете тази книга" (изд. Софтпрес) на Алън Грац се развива съвсем според поговорката.
9-годишната Ейми Ан Олингер е плахо и сдържано момиче, чийто глас рядко можете да чуете у дома или в училище. Тя често прекарва свободното си време в училищната библиотека на основно училище "Шелбърн", тъй като у дома е прекалено пренаселено (две по-малки сестри и 2 ротвайлера) и нито за миг не може да се усамоти. Един ден любимата й книга (заедно с още няколко) се оказва отстранена от училищната библиотека, тъй като майка на ученик я смята за неподходяща.
Библиотекарката г-жа Джоунс е възмутена от подмолния начин, по който г-жа Спенсър заобикаля установената процедура за изваждане на книги от фонда и решава да оспори забраната на заседание на училищното настоятелство. Кани и Ейми Ан да защити любимата си книга. Първият опит на момичето да застане зад обичаното четиво е неуспешен. Ейми Ан не успява да събере кураж и да говори пред училищното настоятелство. Потисната, ... 
В българската детска литература няма традиция за писане на истории с духове, пък и аз самата като читател не намирам нищо кой знае какво интригуващо в страшните истории. Затова и рядко посягам към такива четива. Едно от нещата обаче, които най-много харесвам в книгите е, че често в тях се споменават други книги и така ме водят към истории, които иначе едва ли бих прочела.
Именно такъв е случаят с Wait till Helen comes (Чакай Хелън да дойде) на Мери Даунинг Хан. Книгата бе в списъка със забранени четива в училищната библиотека в романа на Алън Грац „Забранете тази книга”. Главната героиня Ейми Ан не обича страховитите истории, но е твърдо решена да прочете всички забранени книги. Мисля, че и моят мотив беше подобен.
„Чакай Хелън да дойде” е издадена през далечната 1986 година и е носител на 11 награди. Поради страшния си сюжет със свръхестествени елементи и присъствието на темата за смъртта, често е забранявана в щатските училищни библиотеки. За какво всъщност става въпрос?
Моли е на 12, брат й е на 10. Майка им е омъжена повторно и те имат доведена сестра. 7-годишната Хедър е ужасно дете – винаги намусена, 
Ема Димитрова е на 7, но може да чете от няколко години и е страстен читател, който се радва на пълна подкрепа от родителите си при избора на четива. Не знаем дали тя си е представяла, че някой възрастен може да й забрани да чете определена книга, защото я смята за неподходяща, но именно това се случва на главната героиня в "Забранете тази книга" (изд. Софтпрес). Какви мисли породи романът у Ема, можете да прочетете в ревюто й.
Заслужава си да прочетете „Забранете тази книга“ от Алън Грац. Става не само за деца, но и за родители. Ще разберете защо е толкова хубава, като я прочетете. Главната героиня се казва Ейми Ан. Много искам да съм като нея. То аз съм Ема, така че нашите имена много си приличат.
Забраняват любимата книга на Ейми Ан, извадена е от фонда на библиотеката и казват, че е неподходяща. Забраняват и още доста книги. Да ги изброявам ли всичките? „Капитан Гащи“ и още много, много други. Любимата на Ейми Ан е „Из объркания архив на госпожа Базил И. Франкуайлър“. Това са истински книги – искам и тях да прочета. Сигурно и на мен ще ми хареса „Из объркания архив на госпожа Базил И. Франкуайлър“ 
В „Забранете тази книга“ Алън Грац описва гостуването на автора на поредицата за Капитан Гащи Дав Пилки в основно училище „Шелбърн“. През 2014 г. Пилки публикува статията, която ще прочетете по-долу, в онлайн изданието Huffington Post.
През 2012 и 2013 година поредицата ми „Приключенията на Капитан Гащи“ се нареди на първото място в списъка на Американската библиотечна асоциация за най-често забранявани книги. Няколко пъти преди това също съм попадал в този списък, но никога на върха. Беше си изненада за мен, особено като се има предвид, че изпреварих „50 нюанса сиво“.
За да няма недоразумения, трябва да посоча, че в книгите ми няма секс, няма вулгарности, няма наркотици и няма сцени на насилие (поне не такива, каквито не бихте намерили в комикс за Супермен от 1950-а). Така че какъв е проблемът?
Всичко се свежда до простичкия факт, че не всяка книга е подходяща за всеки читател. Има възрастни, които никак не намират за забавни нещата, на които се смеят повечето деца, и затова се опитват да ги потъпчат. Всички познаваме такива хора, нали?
Наскоро едно момче ми разказа как учителката му го