В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.
“Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце:
Не забравяйте никога детството си!”
“Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години.
Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ...
23.02.2019
В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.
“Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце:
Не забравяйте никога детството си!”
“Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години.
Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ... 
Целият ни екип е заклет почитател на Едуард Успенски и в момента сме тъжни от новината за смъртта на писателя, който хиляди български деца познават от историите за крокодила Гена, Чебурашка, "Чичо Фьодор, кучето и котката", "Училище за клоуни", "Надолу по вълшебната река", "Гаранционните човечета". Няма какво друго да направим освен да продължим да четем неговите книги. Мир на праха му!
В рубриката “Времевърт” ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата – дори и с мъничко усилие от страна на родителите.
Ако сте над 30 години, може би си спомняте с умиление песничките на крокодила Гена и Чебурашка от детските ви години. Е, поне аз си ги спомням и дори от време на време си ги пускам. От историята на двамата приятели, обаче не си спомнях почти нищо. Затова можете да си представите колко се зарадвах когато видях, че издателство „Дамян Яков” са издали отново книжката "Крокодилът Гена" на известния руски автор Едуард Успенски с чудесна шарена корица.
Историята започва когато Чебурашка, който живее в тропическите гори, погрешка заспива 
В рубриката “Времевърт” ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата – дори и с мъничко усилие от страна на родителите.
Ако сте харесали първата книга на Луиза Мей Олкът, "Малки жени", вероятно ще очаквате с нетърпение продължението на историята за сестрите Марч. Те са различни по характер, външен вид и заложби, но са изключително сплотени. Произхождат от сравнително бедното семейство на пастор и са принудени да помагат на родителите си, като работят и изкарват пари за прехраната си. "Добри съпруги" (изд. "Труд") задоволява богато читателското ни любопитство и позволява да се потопим още малко в света на четирите момичета, които пред очите ни се превръщат в истински жени.
Книгата започва с подготовката за сватбата на Мег и Джон. Макар и със скромни възможности, двамата се обичат истински и тази любов сякаш обещава, че ще е достатъчна за разрешаването на всички предизвикателства, пред които женените неминуемо се изправят.
"Двамата бяха много щастливи, дори след като разбраха, че не биха могли да живеят единствено с любовта си."
Читателят 
В рубриката "Времевърт" ви каним на пътешествие из страниците на златните детски книги. Понякога те са твърде отдалечени от днешните деца и се нуждаят от подкрепата на възрастните, за да влязат в живота на малчуганите. Друг път предлагат пътешествие назад в детството с красиви илюстрации, които са вълнували съзнанието на поколения.
Вярвам, че за много от порасналите деца приказките на Андерсен са неразривно свързани с красивите издания в голям формат, илюстрирани изящно от италианеца Либико Марайа. Дълго време старите издания от 60-те години на ХХ в. можеха да се открият единствено в старите семейни библиотеки или по антикварните книжарници. За радост на почитателите им, изд. "Миранда" започва преиздаване на някои от най-известните издания с илюстрации от Марайа, като началото поставят "Дивите лебеди и други приказки".
Едва ли ще е нужно да правя преразказ на добре познати произведения като "Храбрият оловен войник", "Цветята на малката Ида", "Дивите лебеди" и "Грозното патенце" - всички те са включени в изданието, но са и добре познати на родителите, а вероятно и на децата. Затова ще 
В навечерието на Коледа, един от най-светлите празници през годината, често се появява желанието да зарадваме близки и роднини, познати и непознати. Коледният дух сякаш призовава да се погрижим и за онези, които не са късметлии като нас. Но сред хилядите усмихнати лица, пожелаващи си "Весела Коледа!", със сигурност ще срещнете и такива, за които празникът е изпълнен с досадни задължения като купуване на подаръци, тежки трапези и изтъркани празнични песни.
Тъкмо на тях решихме да разкажем/припомним в рубриката "Времевърт" историята на Ебенизър Скрудж, главен герой в книгата "Коледна песен" на Чарлс Дикенс.
Ебенизър Скрудж е всеизвестен скъперник. Едва ли е съществувал по-стиснат, груб и злобен човек от него някога. Всъщност, единственият му конкурент по лошо държание е бившият му съдружник Марли, починал преди седем години на Бъдни вечер. Скрудж е лишен от всякакво чувство за хумор, ненавижда бедността и се кланя единствено на златото.
Ако има нещо, което героят ненавижда повече от всичко, това е Коледа. Всички весели подвиквания и пожелания го отвращават, а безделието на празнуващите 
"Приказка без край” и „Момо” на немския писател Михаел Енде са сред най-популярните му произведения, но първата му книга е „Джим Копчето и Лукас Машиниста”. Тя излиза на немски език през далечната 1960 г., а на български ще я намерите в поредицата "Големите разказвачи на XX век" от изд. "ЕМАС".
Държавата Лумерландия е красив малък остров, чийто крал Алфонс Дванайсет без петнайсет властва над точно... трима поданици! Лукас Машиниста, както подсказва името му, е локомотивен машинист и ежедневно обикаля Лумерландия със своята дебеличка локомотивка Ема. Госпожа Мооля държи единствения магазин в страната и прави най-вкусния ягодов сладолед на света. Господин Ръкав е просто поданик.
Животът в Лумерландия се движи в установения коловоз - като Ема по релси. Докато един ден пощенският раздавач не донася нечетливо адресиран пакет. Подателят е също толкова неясен – пише само едно „13”. След кратко колебание жителите на острова отварят пакета и можете да си представите изумлението им, когато вътре намират малко чернокожо бебе.
Момченцето е кръстено Джим и грижовната госпожа Мооля се превръща 
В рубриката "Времевърт" представяме класически детски произведения, които понякога остават незабелязани или недооценени от децата. Те са наистина очарователни и заслужават родителите да ги въведат в живота на своите малчугани. "Това се случи на 35 май" е книга на Ерих Кестнер, която не се нуждае от толкова много родителски усилия, защото е изключително забавна и динамична и, за разлика от "Хвърчащата класна стая" например, се възприема много по-лесно от днешните деца. Тя обаче често остава в сянката на по-известните произведения на немския писател и затова решихме да ви я припомним.
Едва преди няколко години разбрах, че с Ерих Кестнер споделяме една и съща рождена дата - 23 февруари (годините, за мое щастие, са различни). Освен традиционните начини за празнуване, реших, че прочитането на една Кестнерова книга съвсем не е лош начин за отбелязване на празника. Тъничката „Това се случи на 35 май” (изд. ПАН) постави началото на тази нова порядка.
Не се заблуждавайте - краткостта на книгата е обратнопропорционална на щурите неща, които е събрала между кориците си. Там ще срещнете чичо 
Има класически произведения, които са оставили сериозен отпечатък върху развитието на детската литература. Те понякога звучат твърде неразбираемо за съвременните деца, готови да отхвърлят с лека ръка старите книги. И ако някои такива творби наистина са твърде остарели за днешните малчугани, при други би било истинска загуба да не им се обърне нужното внимание. В рубриката "Времевърт" ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата - дори и с мъничко усилие от страна на родителите.
Когато детето се научи да чете самò, родителят обикновено престава да му чете на глас, да обсъжда с него книгите и го оставя да се оправя както може в книжния океан. Вероятно тази съдба е сполетяла и мен, в противен случай щях да съм се натъкнала на Луиза Мей Олкът много по-рано. Уви, заради ученическата ми любов към Александър Дюма и поради липсата на родителски книжни ориентири, "Малки жени" и "Добри съпруги" бяха останали извън списъка ми с прочетени книги. Томчетата чакаха чинно да им дойде времето за прочит и ако не беше негативно изказване на писателката 
В рубриката "Времевърт" целим да покажем на възрастните как да събудят любов у децата към класическите детски произведения. Тази любов винаги преминава през предварителна подготовка на детето от страна на възрастния. Често е необходимо дори да бъде съобразено дали темпераментът и интересите на младия читател ще си "паснат" с героите и случките от дадена книга, с нравите и историческата обстановка.
Освен собствени ревюта на екипа ни, решихме да поканим и хора с отношение към детската и младежка литература, които да ни споделят своите впечатления, разсъждения, любов или ненавист към класически детски книги и техните автори. Красимир Проданов неведнъж е писал ревюта за Detskiknigi.com, освен това е влюбен в детската литература от 4-годишен, има богат журналистически опит, превежда книги от чешки език. Най-важното е, че не е загубил способността си да се връща в детството и да общува с книгите през детските очи. Във "Времевърт" Краси разказва защо Джералд Даръл ухае на детство:
Има нещо мило в книгите на естествоизпитателя
Сигурно е заради това, че пише всяка една точно с детски ентусиазъм.
Даръл 
В рубриката “Времевърт” връщаме възрастните в света на класическите детски книги и открехваме вратите му за децата. Няколко дни преди Хелоуин избрахме да ви припомним "Повелителят на мухите", която не е типична хелоуинска история, но е плашеща по много по-реален начин. Своите впечатления от класиката на Уилям Голдинг споделя редакторът в изд. Сиела Рия Найденова, от която научихме, че в скоро време ще се появи ново българско издание на книгата.
В Седмицата на книгите на ужаса Вси светии наближава, по тротоарите пред магазините за цвета светят в оранжево най-различни по размер и форма тикви, в очакване да бъдат превърнати във фенери, а тъмният ъгъл на библиотеката, където държим онези книги, които ни карат да се чувстваме малко неудобно, дори когато стоят прилежно затворени, с шарено гръбче обърнато към стаята, ни призовава все по-силно. Темата, по която трябваше да пиша, е най-любима (или най-омразна) детска книга и, ако трябва да отговоря честно и с ръка на сърцето, тази, която в крайна сметка избрах, под влияние на мрачния есенен дух, е по малко и от двете. Най-омразна, защото тя не е приятна