Оле Лун Киркегор (няма нищо общо с философа Киркегор!) е датски писател, творил през 60-те и 70-те години на ХХ в. Известно време работил като детски учител, а освен това и илюстрирал сам историите, които съчинявал. Тези факти, както и преводът на Росица Цветанова, са достатъчни да събудят любопитството ми и да ме насочат към "Алберт" - една от четирите книги на писателя, издадени на български език от изд. "Дамян Яков".
Анотацията на гърба на книгата съвсем сериозно уверява читателя, че героят е "доста невъзпитано момченце, но затова пък е забавен". Ако предвидливо решите, че си струва такива твърдения да се проверяват, мигновено ще се озовете в Келебю - малко селце със схлупени къщурки и дворове, нагъчкани около патешки гьол. Това далечно подобие на селце има една улица, чиито дупки се пълнят с вода при всеки дъжд и пръскат при преминаване на коли и каруци (звучи познато!), и магазин, от който може да се купи на практика всичко - "от дамски чорапи и капаци за тенджери до близалки и енфие". Не се заблуждавайте обаче, че в Келебю няма нищо хубаво - нека не забравяме хората и децата, без които селцето ...
11.07.2018
Оле Лун Киркегор (няма нищо общо с философа Киркегор!) е датски писател, творил през 60-те и 70-те години на ХХ в. Известно време работил като детски учител, а освен това и илюстрирал сам историите, които съчинявал. Тези факти, както и преводът на Росица Цветанова, са достатъчни да събудят любопитството ми и да ме насочат към "Алберт" - една от четирите книги на писателя, издадени на български език от изд. "Дамян Яков".
Анотацията на гърба на книгата съвсем сериозно уверява читателя, че героят е "доста невъзпитано момченце, но затова пък е забавен". Ако предвидливо решите, че си струва такива твърдения да се проверяват, мигновено ще се озовете в Келебю - малко селце със схлупени къщурки и дворове, нагъчкани около патешки гьол. Това далечно подобие на селце има една улица, чиито дупки се пълнят с вода при всеки дъжд и пръскат при преминаване на коли и каруци (звучи познато!), и магазин, от който може да се купи на практика всичко - "от дамски чорапи и капаци за тенджери до близалки и енфие". Не се заблуждавайте обаче, че в Келебю няма нищо хубаво - нека не забравяме хората и децата, без които селцето ... 
Приказките на Анета Дучева, събрани под заглавието „Лунната люлка“ (изд. "Жанет-45"), ще ви изненадат приятно. В книжката ще откриете трогателни истории, скътали в себе си и приключението, и поуката, без да спестяват нищо от реалното поведение на съвременните деца, от техните постъпки или мечти.
В четирите приказки, събрани в луксозната книжка с нежни илюстрации, ще откриете както куцо момиченце, борещо се с проблемите си, така и малка фея без особена вяра в таланта си; бъбрив младеж, наказан за непрекъснатите си брътвежи и страхотна учителка по география, каквато всеки би желал да има.
Звездният прах може да прави чудеса, но още по-хубаво е, когато се сипе над града, воден от ръката на малка художничка... Единият крак на Ана е по-къс от другия и тя е принудена или да ходи като патица, или да носи грозни ортопедични обувки. Проблемите на момичето обаче са по-сериозни: никой от съучениците й не се отнася с търпение и състрадание, а подигравките и обидите валят като из ведро. Децата могат да бъдат много жестоки към различните от тях, но една малка лунна фея ще научи момиченцето как да вярва