В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.
“Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце:
Не забравяйте никога детството си!”
“Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години.
Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ...
23.02.2019
В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.
“Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце:
Не забравяйте никога детството си!”
“Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години.
Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ... 
Дàниел Ставрев става част от екипа на Detskiknigi.com през лятото на 2014 г., на четвъртия ден от раждането си. Част от проект "Експериментът", който проследява влиянието на четенето върху развитието на детето, той получава порция четене от различни книги (художествени и нехудожествени; често избрани от него самия; прочетени от родители, сестра, роднини) всеки ден. Четенето на произведения е допълвано с други занимания, които показват как книгите обясняват заобикалящия ни свят или пък как книгите и другите изкуства са тясно свързани (театър, концерти).
Зад гърба си Даниел има сериозен набор от прочетени книги. Количеството, разбира се, няма голямо значение. По-важно е:
умението му да слуша задълбочено и да следи дълги текстове, които избира сам;
предпочитанието на книги, предназначени за деца над неговата възраст;
способността му да запаметява цитати от произведения, които да възпроизвежда месеци по-късно, в съвсем ежедневни ситуации, подхождащи на запомнения от него цитат;
умението да прави връзки между героите от различни книги, да ги сравнява и да ги свързва в обща, измислена от него, 
"Влез, или се върни. Това е Еребус."
Компютърните игри са на мода. Те привличат играчите си, пленяват въображението им и ги вкарват във виртуалната реалност, в която да се „изключат“ от света, да разпуснат и да съберат сили за истинския живот. Понякога са безобидни, понякога са образователни, а понякога – доста гадни. И все пак си остават обикновени компютърни игри, заключени в света на тази виртуална реалност.
Какво се случва обаче, когато съучениците ти започнат да се държат странно, да не идват на училище и да си разменят тайнствено малки пакетчета? Кой е в състояние да накара всички да мълчат и да раздели най-добрите приятели? Една компютърна игра…
С Еребус започват проблемите на Ник Дънмор: раздорите с приятеля Колин (превърнал се в неузнаваем тип), странното поведение на съучениците му и непреодолимото желание на младежа да се сдобие с едно от малките пакетчета, променящи всички около него. Щом човек желае нещо, той неизменно го постига. Така Ник получава… малък диск с надпис „Еребус“, който отваря пред момчето вратите на най-тайнствената, най-вълнуващата и…най-жива игра, 
Вероятно не са много героините от детските книги, по-известни от Пипи Дългото чорапче. Тя е силна, смела, на моменти нахална и невъзпитана (има си извинение), но все пак - верен приятел. Измислена от Астрид Линдгрен през 1941 г., историята на рижата фурия е публикувана през 1945 г. и оттогава насам не е спирала да се харесва на поколения деца.
Обичайно, срещата между Пипи и нейните читатели става във възрастта, в която децата са се научили да четат сами и са склонни да посягат към книги, разделени на глави. Често обаче родителите, носещи в себе си добрия спомен от хубавата история, имат желание да четат книгата на малките слушатели около три-, четири- или петгодишна възраст и изпадат в недоумение от отпора, който естествено получават. Защо? Защото, макар и забавен и гениално написан, текстът на Астрид Линдгрен предполага притежаването на концентрация и умение да следиш по-дълъг текст.
Ако желаете да запознаете своето мъниче с Пипи Дългото чорапче по подходящ начин, заложете на чисто новите издания на български език, "Познавате ли Пипи Дългото чорапче" и "Пипи в големия парк" (изд. "ПАН"). В голям 
От приказките на Валери Петров най обичам "ПУК!". Вълнуващият сюжет за приятелството между Лили и страшната риба Хрили, които се срещат на морското дъно, крие не само приказни приключения. Под повърхността на историята за малко момиченце, търсещо вълшебно бисерче, писателят е скрил истината за приятелите, за доброжелателите, за безсмислените амбиции на Набръчканите човеци и още куп послания, които ще заговорят само на онзи, който е дорасъл да ги прозре.
"Пук!" е знаково произведение за целия екип на "Детски книги". Историята за приятелството между малката Лиляна Трифонова и страшния екзофталмус Хрили донесе името на Награда "Бисерче вълшебно". Убеждението, че книгите са вълшебните бисерчета, които правят децата по-добри и уверени, ни води толкова години по пътеката на детското четене.
И ако имаше нещо, което до болка искреният текст и красивите стихове на Валери Петров да заслужаваха, то това бе нова премяна. От изд. "Колибри" са се погрижили за ново издание, което да съответства на качеството на текста - с твърди корици и прекрасни акварелни рисунки, дело на Мила Янева-Табакова.
Ако 
Докато чакаме да научим името на носителя на Мемориалната награда "Астрид Линдгрен" 2018 днес, нека си припомним една от любимите ни книги на великата шведка.
Харесвате ли книгите на Астрид Линдгрен? Случвало ли ви се е да си поплачете скришом на някой от тъжните, но и толкова вълнуващи финали на нейните произведения? "Братята с лъвски сърца" (изд. ПАН) е една от книгите, които няма как да ви остави равнодушни, а сълзите са гарантирани. Историята е трогателна, но същевременно някак светла и изпълнена с оптимизъм, че всичко ще се нареди най-накрая... в някоя друга вълшебна страна.
Малкият Карл е толкова болнав, че дните му са преброени. Той лежи на кухненската кушетка и единствената радост в живота му са приказките на брат му Йонатан. Момченцето е с криви крачета, грозноватичко и мъничко, но големият брат го нарича с обич Шушулко и с часове реди приказни истории, които двамата ще преживеят. Йонатан, от своя страна, е изключително красив, умен, смел, прилежен. Той е помощник на майката, останала вдовица.
Всичко започва с новината, която Шушулко неволно дочува - той е толкова болен, че скоро 
Джеймс Патерсън е известен като автор на хитовите трилъри за детектива Алекс Крос, но на подрастващите читатели у нас е познат с тийн поредицата „Максимум Райд”. По-малките (9-12г.) пък вече могат да се забавляват с училищните неволи на Раф Качадорян в поредицата графични романи „Училище мъчилище” (изд. Пан), написани в съавторство с Крис Тебетс. До момента на български са излезли две от тях.
В „Училище мъчилище: Най-ужасната година от живота ми” трагичният ни главен герой Раф започва 6-и клас с основно училище „Хилс вилидж”. Едва ли е изненада, че момчето не се чувства на място там, няма приятели и още първия ден се сблъсква с най-големия училищен насилник. Да не пропуснем и тегавата обстановка у дома, където по-малката му сестра Джорджия е все така досадна портаджийка, а новият партньор на мама (наричан от него Мечока) мързелува по цял ден на дивана, докато тя работи двойни смени. Затова Раф решава да изпълни опасна мисия – до края на учебната година да наруши всички правила от училищния правилник за поведение. Докъде ще го доведе този опит да се противопостави на системата и има ли 
През 2018 г. се навършват 170 години от рождението на българския писател, поет и революционер Христо Ботев. Загинал твърде млад, с буйния си нрав, непримиримостта към робството и пламенните си стихове Ботев е един от най-обичаните и разпознаваеми борци за национално освобождение и будители. Името му днес носят много български училища и дори един български град, Ботевград.
"Почитан като национален герой, за нас, българите, Христо Ботев е символ на свободолюбието."
-- из "Великите българи за деца и родители", изд. "Софтпрес"
Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, Христо е най-голямото от 9 деца на уважавания учител Ботьо Петков и съпругата му Иванка. Първоначално живее и учи в Карлово, където негов учител е баща му. След това семейството се мести обратно в Калофер. На 15-годишна възраст младежът с буен нрав е изпратен да учи в Одеса със стипендия от руското правителство и е записан във Втора одеска гимназия. Дали заради строгите порядки или налаганата със сила дисциплина, Ботев не успява да свикне с гимназиалния живот и на втората година от обучението си е официално изключен. Вместо да се върне в родния 
В навечерието на Коледа, един от най-светлите празници през годината, често се появява желанието да зарадваме близки и роднини, познати и непознати. Коледният дух сякаш призовава да се погрижим и за онези, които не са късметлии като нас. Но сред хилядите усмихнати лица, пожелаващи си "Весела Коледа!", със сигурност ще срещнете и такива, за които празникът е изпълнен с досадни задължения като купуване на подаръци, тежки трапези и изтъркани празнични песни.
Тъкмо на тях решихме да разкажем/припомним в рубриката "Времевърт" историята на Ебенизър Скрудж, главен герой в книгата "Коледна песен" на Чарлс Дикенс.
Ебенизър Скрудж е всеизвестен скъперник. Едва ли е съществувал по-стиснат, груб и злобен човек от него някога. Всъщност, единственият му конкурент по лошо държание е бившият му съдружник Марли, починал преди седем години на Бъдни вечер. Скрудж е лишен от всякакво чувство за хумор, ненавижда бедността и се кланя единствено на златото.
Ако има нещо, което героят ненавижда повече от всичко, това е Коледа. Всички весели подвиквания и пожелания го отвращават, а безделието на празнуващите 
В рубриката "Времевърт" представяме класически детски произведения, които понякога остават незабелязани или недооценени от децата. Те са наистина очарователни и заслужават родителите да ги въведат в живота на своите малчугани. "Това се случи на 35 май" е книга на Ерих Кестнер, която не се нуждае от толкова много родителски усилия, защото е изключително забавна и динамична и, за разлика от "Хвърчащата класна стая" например, се възприема много по-лесно от днешните деца. Тя обаче често остава в сянката на по-известните произведения на немския писател и затова решихме да ви я припомним.
Едва преди няколко години разбрах, че с Ерих Кестнер споделяме една и съща рождена дата - 23 февруари (годините, за мое щастие, са различни). Освен традиционните начини за празнуване, реших, че прочитането на една Кестнерова книга съвсем не е лош начин за отбелязване на празника. Тъничката „Това се случи на 35 май” (изд. ПАН) постави началото на тази нова порядка.
Не се заблуждавайте - краткостта на книгата е обратнопропорционална на щурите неща, които е събрала между кориците си. Там ще срещнете чичо