В "Дневникът на един нинджа 1: Кланът на нинджите" (изд. Хермес) Маркъс Емерсън залага на добре познатият (и успешен) модел на Джеф Кини и неговия дръндьо (и на техните многобройни последователи). Всички необходими съставки са налице: 11-годишен, кльощав нов ученик (Чейс) добронамерена, готина и популярна братовчедка, която не пести усилия да го приобщи към училищния живот (Зоуи) тайнствена група деца с черни пижами и маски (a.k.a нинджа клан) желание на главния герой да стане част от тази група конфликт на ценностите на групата и героя известно количество комични ситуации една решаваща сцена на финала обещаващ финал, който да ни накара да потърсим следващата книга от поредицата Всеки, който е правил кулинарни опити в кухнята знае, че дори и да имаш необходимите съставки, няма гаранция, че ще се получих нещо годно за ядене. За щастие Емерсън е избегнал провала, като е успял да използва всички нужни елементи без да обърка пропорциите или смесването им. Не се е получил и неповторим шедьовър обаче. Ако сте по-опитен читател, или такъв извън целевата възраст 9-12 години, сюжетът няма ...