Когато преди години открих "Принцесешки истории и други необикновени случки" от Катя Антонова, се влюбих моментално и за цял живот. Забавна, написана с чувство за хумор, книгата бе част от семейните разговори дълго време, докато дъщеря ми растеше. Мисля, че това бе и една от книгите, които препоръчвах най-често на майки с момичета и после търпях недоволството им, че тиражът е изчерпан.
През пролетта на 2018 г. издателство "Рибка" публикува изцяло обновено издание на "Принцесешки истории и други необикновени случки" с изумително красивите илюстрации на Мира Мирославова. В книгата ще откриете дванайсет кратички истории за не толкова хубави принцеси, не толкова умни красавици, не толкова страшни чудовища и дори необикновени животинки. Въображението на авторката е разплискало из страниците на книгата толкова фантастични разкази, че няма как да не се зарадваш на свежия хумор, осмиващ някои от неприятните човешки качества като алчността и глупостта, например.
Модерните истории изненадват с прямотата си за нещата от живота и с поднесените по ненатраплив начин съвети. Катя Антонова ...
17.11.2018
Когато преди години открих "Принцесешки истории и други необикновени случки" от Катя Антонова, се влюбих моментално и за цял живот. Забавна, написана с чувство за хумор, книгата бе част от семейните разговори дълго време, докато дъщеря ми растеше. Мисля, че това бе и една от книгите, които препоръчвах най-често на майки с момичета и после търпях недоволството им, че тиражът е изчерпан.
През пролетта на 2018 г. издателство "Рибка" публикува изцяло обновено издание на "Принцесешки истории и други необикновени случки" с изумително красивите илюстрации на Мира Мирославова. В книгата ще откриете дванайсет кратички истории за не толкова хубави принцеси, не толкова умни красавици, не толкова страшни чудовища и дори необикновени животинки. Въображението на авторката е разплискало из страниците на книгата толкова фантастични разкази, че няма как да не се зарадваш на свежия хумор, осмиващ някои от неприятните човешки качества като алчността и глупостта, например.
Модерните истории изненадват с прямотата си за нещата от живота и с поднесените по ненатраплив начин съвети. Катя Антонова ... 
От 18 до 22 април в Младежки театър „Н. Бинев“ ще се проведе първото издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи и с участието на актьорите от театралната трупа. Събитието е част от Културната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г и се организира от Асоциация „Българска книга“. Откриването на фестивала е на 18 април от 10:00 ч. на камерна сцена с „Деца, пазете шум!“ - среща с писателя Виктор Самуилов с модератор Вал Стоева от фондация „Детски книги“.
Литературният фестивал ще представи съвременната европейска литература за деца и юноши в нейното жанрово и културно многообразие. Сред гостите на фестивала са: Жил Парис (Франция); Лене Кобербьол (Дания); Джос Стърлинг (Великобритания); Джузепе Феста (Италия); Дора Тот (Унгария); Мая фон Фогел (Германия); Турюн Лиан (Норвегия); Гай Бас (Великобритания); Сесар Майорки (Испания); Олуин Хамилтън (Великобритания); от България: Виктор Самуилов, Божана Апостолова, Мая Дългъчева, Георги Константинов, Петя Александрова, Севдалин Генов, Юлия Спиридонова, Чичо Ники, Зорница Христова, Катя 
Ако сте чели "Принцесешки истории" или "Рибка", стилът на писане на Катя Антонова вероятно ви е добре известен. Чувството за хумор, доброто познаване на детската психика и умението й да пише за деца превръщат книгите й в забавно преживяване за малките читатели.
Най-новата книга на Катя, "Феята от захарницата" (изд. "Рибка"), е подходяща и за малко по-големи читатели, задава началото на многообещаваща поредица и ще ви накара да се смеете с глас. Гарантирано!
Филип е на 9 години. Живее с майка си (маниачка на тема еко-био-здравословни храни) и баща си. А когато баба му умира и старата й захарница пристига в дома на момчето по сантиментални причини, в дома се "намърдва" и Ванилия. За появата й Филип разбира случайно, докато си стои прилично болен вкъщи и решава да си направи мляко с какао. Липсата на захар (ах, тези майчини мании!) го принуждава да отвори старата захарница, а после...
"- Ааа, каква голяма буболечка! - изпищя Филип, събу чехъла си и замахна.
- Не, не, не! - един тънък глас изпищя точно преди чехъла да се стовари тежко върху масата.
Филип се сепна.
- Кой каза това? - попита той.
- 
Детската писателка Катя Антонова ще проведе двудневен уъркшоп за възрастни „Как да пишем за деца” на 15 и 16 юли (събота и неделя) от 10 до 17 часа.
Катя е автор на книгите „Принцесешки истории и други необикновени случки", „Рибка”, „Двете кралства”, „Какво значи да си силен/ красива/ богат” и др. Освен това е съсобственик на детското издателство „Рибка” и майка на четири деца.
"Ще се радвам да споделя с вас опита си на писател и издател, да ви разкажа всичко, което знам за съставянето на убедителни текстове и разказването на интересни истории. Ще правим полезни упражнения, ще четем, ще анализираме и ще се опитаме да се приближим до тази най-мила аудитория – децата!" обещава тя на осмелилите се да се включат.
Таксата за участие в уъркшопа е 180 лв., а записването става на katya@ribka-publishing.bg. В цената са включени материали, кетъринг и напитки.
Катя Антонова е от писателите, които целят да покажат на читателите кое е наистина важно. И докато някои размахват пръст назидателно, а други пръскат словоизлияния, тя адресира своите послания не до родителите, а до самите деца. Поставила началото на темата за емоционалната интелигентност с "Двете кралства: приказки за гласовете на щастието" (изд. "Рибка"), днес Катя може да се похвали с още три книги, обединени от заглавието "Какво значи да си...". Всяка една от тях "говори" на различна група индивиди, но същевременно посланието е едно и също - истински ценните неща невинаги са онези, които си мислим.
"Какво значи да си силен" е насочена към момчешката аудитория. В нея писателката разяснява по достъпен начин какво момчетата си мислят, че означава да си силен: да вдигаш тежки неща, да имаш големи мускули и дори да биеш по-слабите.
"Всъщност повечето момчета изобщо не знаят какво е силата... Мислят си, че знаят, но не знаят. И силата изобщо не е това, което те смятат. Затова те са силни само НАУЖКИМ.
Катя Антонова извежда спокойно и аргументирано разликите между силните наистина и наужким, при 
"Рибка" (изд. "Рибка") е книга, която не можете да пропуснете с лека ръка. Сътворена с великолепното чувство за хумор на Катя Антонова и илюстрирана от Евгения Николова, книгата ще се превърне в любимо четиво както на децата, така и на възрастните. Защо ли? Ами защото историята по средата винаги е най-сладка :)
Рибка е изискан млад "подарък", който се появява в дома на 6-годишния Антон:
"- О, Дядо Коледа, ти си върхът! - каза Антон и погледна с благодарност към небето.
Нищо, че беше октомври. Всяко дете знае, че когато пред вратата му се появи мечтан подарък, това е дело на Дядо Коледа."
Бял, с безупречни обноски и ведър нрав, Рибка дори се научава да говори, за да води дълбокомислени разговори със своя приятел. Вероятно всичко би приключило като най-обикновена приказка за най-обикновеното приятелство между момче и неговия котарак, ако... Да, точно така, Рибка е котка, а името му се оказва сериозен проблем, щом решава да се разходи сред котаранките в квартала и да се задоми:
"- Ха-ха-ха! Как може да се казваш Рибка? Това е толкова глупаво! - подиграваха му се те.
- Че защо да е глупаво? - попита обидено Рибка.
- 
Писнало ли ви е от късметчетата в баницата и питката, които са все едни и същи? Скучни стихчета, пожелаващи здраве, щастие и късмет на притежателя си, а понякога обещаващи и парични печалби като кола, екскурзия или къща...
За да разнообразим коледната традиция, помолихме български писатели да напишат специално за вас, малките читатели, коледни късметчета. Стихове, малки приказки и пожелания от сърце - очаквайте всичко това в специалната категория "Коледни късмети" в Detskiknigi.com.
Ето и първото пожелание, което Катя Антонова (автор на изд. "Рибка") подготви специално за вас:
Коледно желание
- Ти какво си пожела за Коледа? – попита малката снежинка, сгушена в короната на големия бор.
- Пожелах си да мога да ходя, да тичам. Да имам ръце и лице. И изобщо да не съм бор – отвърна големият бор.
- О… – смути се малката снежинка. – Но защо?
- Защото се чувствам безполезен. Писна ми да съм голям, тежък и неподвижен, просто да си стоя тук и нищичко да не умея.
Борът замълча за кратко. После попита:
- А ти какво си пожела за Коледа?
- Да се сгуша