Сюне Леа, изтъкана от слънчеви лъчи и тъмни сенки

Photo: Aurora Wilhelmine Linchausen

Сюне Леа е родена на 7 януари 1974 г. в Осло, Норвегия. Изключителен спортен талант, тя обещава да радва норвежката публика, пчелейки медал след медал в младежките дисциплини по спортно ориентиране. 1994 г. ѝ носи златен медал на световния шампионат по ориентиране за младежи в Гдиня, Полша. После слънчевите лъчи угасват за Сюне за дълго време – сериозно вирусно заболяване я приковава към болничното легло и я принуждава да сложи край на спортната си кариера.

Днес Сюне Леа е писател, автор на 2 стихосбирки и 2 детски книги. Част от кампанията „Северно лято“ бе единствената ѝ книга, преведена на български език – „Лео и Май“ (изд. „Ергон“).

Авторката се ражда и израства в Осло. Учи в местни училища, като в гимназията Berg специализира изкуства и смята, че това е за предпочитане пред математиката и химията. Тя все пак следва науки в университета в Осло, разучавайки из основи химия и биохимия, анатомия и физиология. Тези знания със сигурност не са достатъчни, за да стане лекар например, но може да са ѝ от полза, ако сбъдне мечтата си да бъде орнитолог. Птиците всъщност са важна част от живота на Сюне, защото стиховете звучат много по-поетично, когато са гарнирани с птичите трели, идващи от собствената ѝ къща за пернати в двора ѝ в Асгардщранд, където живее днес.

Разболявайки се тежко от вирусната инфекция, Сюне Леа прекарва много часове на болнично легло. За този период от живота си тя споделя следното в интервю:

След като не можех да излизам, се вслушвах в най-малкия звук, научих се да следвам разликите в светлината, която падаше в стаята и пребивавах предимно в паметта си… Най-доброто за мен бяха хората, които приближаваха тихо леглото ми. Които предпазливо пристъпваха към мястото, на което се намирам,  с ясното съзнание, че дните изтглеждат съвсем различно, когато ти се отнеме всекидневното. Помня, че се нуждаех от помощ, за да продължа да живея. За мен означаваше неимоверно много всеки път, когато някой разбираше какво трябва да направи, за да ме изкара за малко навън, да ме заведе за малко до някое мое любимо място. Това ме изпълваше с надежда за дни напред.“

Възстановяването на Сюне Леа отнема много време. Тя не е напълно здрава и вероятно никога няма да бъде както преди. И все пак авторката споделя пред Afenposten.no, че е открила нов начин как да се чувства силна – чрез писането. Тъкмо чрез него се появяват първите две книги със стихове на Сюне – Alt er noe annet („Everything is something else“, 2003 г.) и Du har et sted å løpe inn („You have a place to run into“, 2010 г.).

През 2012 г. е издаден юношеският ѝ роман „Лео и Май“, който е номиниран за Немската награда за детско-юношеска литература. Следващата ѝ книга Nattevakt („Нощна стража“) ѝ носи номинация за наградата Браге – най-високата литературна награда в Норвегия.

В интервю за Forglasliv.no Сюне Леа споделя, че от книгите в детството ѝ най-голямо влияние са ѝ оказали „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен, The Story of Ferdinand („Историята на Фердинанд“) от Мънро Лийф, „Haren og nepa. Et kinesisk eventyr med bilete“ от Ханс Сандес и „Lita, grøn grasbok“. Първата прочетена от самата нея книга е поезията на Тор Йонсон и Кнут Хамсун.

Авторката е от онези щастливи деца, чиито родители успяват да им четат редовно. Разказва, че си спомня как сестра ѝ трябвало да чете първите две глави от „Братята с лъвски сърца“, защото майка им винаги плачела на тях и не можела да им чете. Днес дъщерята на Сюне трябва по същия начин да чете първите две глави на майка си и малкото си братче.

Като малка Сюне Леа не е от онези читатели, които бързо и безпроблемно се потапят в света на книгите. Не чете активно сама и вероятно затова се насочва към поемите – кратки текстове, които чете по толкова пъти, че ги научава наизуст и ги рецитира отново и отново. Авторката е щастлива, че родителите ѝ успяват да ѝ четат; смята, че тяхното вдъхновение от собствените им прочетени книги и уважението към литературата ѝ показва колко важни са книгите . Тъкмо това усещане за стойност и за значимост я вдъхновява, когато пише.

Книгата „Лео и Май“ (изд. „Ергон“), преведена на български език от Анюта Качева, се издава с финансовата подкрепа на програма „Творческа Европа“. Тя е и част от кампанията „Северно лято“.

Информацията подбра: Вал Стоева