„Сянка и кост“ – да победиш клишето на негов терен
„Повече от всеки друг път в историята, човечеството е изправено на кръстопът. Единият път води към отчаяние и крайна безпомощност. Другият – към пълно изчезване. Нека се помолим да имаме мъдростта да изберем правилно.“
Така започва Уди Алън своята въображаема „Реч пред абсолвентите“. Животът е осеян с трудни избори. Но ако мога да перифразирам леко – ние като читатели също сме изправени на кръстопът. Единият път води към постоянно разочарование. Другият – към пълно отричане на всичко. Не, не, не се притеснявайте. Няма да си сложа шапка на критик и да започна да хвърлям пръст върху повалените трупове на жанрови романи. Как можем да избегнем разочарованието и отричането? Първо, като четем много. И второ, като четем всичко. Най-вече като не ограничаваме изборите си на четиво, защото животът е прекалено кратък, за да се разсейваме от класиката. Та какво правим на нашия кръстопът? Аз казвам – право напред. И хич да не ни дреме.
„Сянка и кост“ (изд. Егмонт), първата част от трилогията „Гриша“ на Лий Бардуго, е фентъзи юношески роман, поставен в свят, разкъсван от проблеми. Хоризонтите както на обикновените хора, така и на елита, са ограничени до крайност от огромна и мистериозна област, разсичаща картата на две, пълна с невъобразими ужаси. Долината на смъртната сянка – представете си я като разтеглен облак от мрак, сред който бродят изродените и кръвожадни чудовища волкра. Единствено магьосническата класа Гриша – затворена секта от хора, надарени със способности в така наречените „малки науки“ – помага на обществото да оцелее, като прекарва кервани с хора и търговци отвъд Долината. Вътре в магьосническия орден също има класи – по-малко и повече могъщи Гриша, всички те предвождани от най-силния магьосник, Тъмнейший. Но по стечение на обстоятелствата обикновено момиче на име Алина – осиротяло във войната и отгледано с подаяния в провинцията, открива, че притежава сила, невиждана от много векове. Силата на светлината. Нещо повече, нейното могъщество има способността да премахне завинаги опасността от Долината. Алина е отведена в двореца, обучавана за Гриша, но отдавна заровени тайни заплашват не просто живота ѝ, а съдбата на цялото общество.
Мистериозна заплаха. Тайнствен предводител. Игра на власт и интриги. Млада героиня с мисия да спаси света. С други думи – защо, по дяволите, да четем „Сянка и кост“ и какво е различното в този роман, което не сме срещали хиляда пъти на други места?
Един читател лесно би си отговорил – нищо, и би продължил нататък по книжните лавици в търсене на нещо по-непознато. С присъщата си глупост – и временни проблясъци на литературна снобария – отлагах да прочета романа по времето, по което стана хит на Запад, после когато падна от бестселър класациите и се премести в „Най-любими тийн поредици на всички времена“, дори в края когато авторката пусна нов роман, който извади старите от лавиците. В крайна сметка реших да го пробвам едва ли не по случайност, защото имах уикенд на разположение, затрито зарядно за Киндъл и желание да се разнообразя след тежка книга. Вселената се бе наговорила да натика Лий Бардуго в ръцете ми! Е, в резултат на това мога да кажа убедено: да не прочета книгата по-рано е бил рядко глупав ход от моя страна. Един от тези глупави ходове, след които човек после се бие по главата, докато тича към книжарницата за продължението. Преразказът на книгата реди клише след клише? Ни най-малко не ме интересува! Добрата история си е добра история, а Лий Бардуго е талантлива писателка, която е запретнала ръкави и си е свършила майсторски работата.
Това, което на пръв поглед изглеждаше като поредната фентъзи екшън антиутопия със силна героиня, любовен триъгълник и трагични последствия, се оказа едно по рода си начало на трилогия, което ме увлече по-бързо от което и да било друго, с изключение само на „Ангел с часовников механизъм“ (Касандра Клеър), „Сезонът на костите“ (Саманта Шанън) и „Игрите на глада“. Лий Бардуго е създала един напълно истински и пълнокръвен свят, в който всяко действие има ясни последствия, а крехкият баланс от интриги, политика, търговия и класово разделение държи всичко на самата граница на разпада. Положението на обществото, от което произхожда Алина, се определя не от необясними Dei ex machina, измислени от автора така, че сюжетът да се връзва, а от напълно реални причини и обстоятелства, свързани със сложните интереси на всеки играч на картата, включително съседните държави. Удоволствието ми от сложността на света на Гриша бе подсилено още повече от факта, че в юношески роман рядко се открива толкова добре замислена и изпипана реалност. А всичко това е облечено в приказния привкус на Имперска Русия. Представете си гравирани самовари, тежки кожени яки и теглени от коне каляски.
Да, книгата не е идеална. Никоя не е. Алина в началото е склонна да се вглежда прекалено във всяко несъвършенство, което открива у себе си, да се възприема чрез сравнението с другите и да се оплаква от резултата, който вижда – при всички положения бих искала да виждам повече тийн героини, които се чувстват добре в собствената си кожа и не страдат от това, че са различни. Но този момент е нужна база, за да се развие централната тема на романа – откриването и приемането на вътрешната сила е истинското порастване. За да се подчертае това, моментът, в който Алина приема истинската си същност и започва да има самочувствие, е моментът, в който най-накрая получава онова, за което е мечтала от години.
Е, да си призная, ако някога е имало Мери Сю героиня във фентъзи антиутопия, то това е Алина. Но от друга страна тя не е изцяло определена от способностите си и има личен характер встрани от магията. Харесва ми и това на кого Алина избира да вярва в крайна сметка, което е значително по-реалистичен и обоснован избор, отколкото в много други поредици (включително „Здрач“). Няма да издавам кой е нейният довереник, за да не развалям удоволствието.
С две думи – прочетете трилогията. Прочетете я. Веднага. Имам чувството, че у нас Бардуго мина малко под радара. Може би сега е времето да бъде забелязана. Във всеки случай ще се радвам, ако издателство „Егмонт“ направят и новата ѝ поредица, Six of Crows, която е с други герои, но се развива в същия свят. Ако ли не, няма да пропусна да я прочета на английски.
Автор: Рия Найденова