Чували ли сте за Шар планина? Аз имах някакъв спомен за нея от българските народните песни. Бързо допитване до чичко Гугъл показа, че е неголяма планина между Косово и Македония, известна с породата шарпланинец – едри, красиви овчарски кучета.
Именно за живота на един такъв красавец, кучето Трап, разказва „Патилата на шарпланинеца Дон” (изд. ЕМАС) на хърватската писателка Вишня Стахуляк и то от кучешка гледна точка. Не се чудете и обърквайте какви са тези две кучета (Дон и Трап): животното е само едно – Трап е кучешкото му име, а Дон е името, с което е наричан от хората. Повествованието започва с раждането на малкото кутре и неговите 5 братя и сестри високо в планината. Освен със своето мляко, мама-кучка ги закърмва и с правилата и нормите на достойния кучешки живот на свободните пазачи. Трап попива всяка дума от майчините приказки и кучешките легенди и се води от техните поуки дори и след като пораства извънредно красиво, едро и добро куче.
Животът на Дон е дълъг, изпълнен с безброй премеждия, но и много любов. Вишня Стахуляк го е описала с особено поетичен език, неоспорима любов и разбиране на кучешката душа и нейния стремеж да живее според повелите за чест и достойнство на породата на свободните пазачи. А правилата са простички – човекът е върховен господар, когото кучето трябва да пази (както и овцете), но шарпланинецът не бива да губи достойнството си пред него. Няма да ви е трудно, ако не да харесате Трап, то поне да се изпълните с уважение към гордия шарпланинец и да си помечатете и хората да се водеха от толкова ясни и благородни принципи.
На младите читатели, свикнали на забързаното действие, оскъдните описания и обикновения стил на тийн бестселърите, „Патилата на шарпланинеца Дон” може да се стори отвлечена, описателна и трудна за четене. По-любопитните и упоритите от тях обаче ще бъдат възнаградени с чудесна възможност да научат как изглежда светът според едно куче и какво е заложено в породата на хората. Защото книгата е доста повече от обикновен разказ за живота на Трап и кучешкото отношение към света. Тя е и поглед към истинската същност на хората – смешните и нелогични двукраки същества. Аз безусловно харесах Трап, макар на моменти да ми ставаше неудобно колко прозрачни са нашето човешко поведение и истинските ни помисли за кучетата.
Трап често има поводи да си припомня майчините думи, че задачата на кучето е да се научи да разбира хората, но трябва да свикне с мисълта, че те никога няма да го разберат. С „Патилата на шарпланинеца Дон” Вишня Стахуляк прави отличен опит да разбере своето куче и да предаде това разбиране и на своите читатели.
Преводът е на Ася Тихинова-Йованович, а книгата излиза в поредицата „Европейски разказвачи XX-XXI век”.
