“Сто жаби”: история за красотата

Художничката Евгения Войнова не само рисува чудесни картини, но и пише отлично, при това в рими. Нейни са историите за животните с разменени цветове (“Цветна бъркотия”), за глухото момиченце с ангелско сърце (“Матея”) и за различния на външен вид, а и по душа, мишок (“Давид”). Към симпатичните герои на авторката се прибавя една истинска кокетка, жаба, която мечтае за почитатели и модерен външен вид. Нейната история е разказана великолепно в “Сто жаби” (изд. “Давид”).

Сто жаби живеят край блатото и животът им е весел – лудуват и крякат от сутрин до здрач. Но една от тях не е доволна от съдбата си – мечтае да е жабешки модел, видна красавица с много почитатели. За да постигне мечтата си, зелената героиня се отправя към фризьора, за да получи модна прическа. Уви, преди да се покаже на останалите деветдесет и девет жаби, се налага да спасява живота си сред водни лилии. Развалената фризура решава да компенсира с цветен грим. Малката калинка й поставя руж, гланц, та даже и изкуствени мигли. Всичко това изчезва светкавично, измито от поройния дъжд, завалял изведнъж.

Когато се пристрастиш към нещо, то е толкова силно, че те кара да опитваш пак и пак, като те заблуждава, че щастието се крие единствено в него. Макар и съкрушена, жабата не се предава и отива при маникюристката Лиска. Златистият лак и бляскавият пръстен би трябвало да са достатъчни, за да зашемети своите приятели, деветдесет и девет почитатели, нали?

Катастрофалният завършек и на този опит за разкрасяване кара героинята да се замисли: наистина ли външната красота е най-важна? Критериите, определени от някого, може да не са приложими за друг. Ставаш ли негоден и излишен, ако не можеш да се впишеш в калъпа?

“Остана в тъмното замислена:

защо се прави на измислена?!

Макар зелена, смешна, слаба,

тя всъщност е чудесна жаба!

В очичките й стана влажно:

да си красив… дали е важно?”

В книгата “Сто жаби” Войнова поставя въпросите за криворазбраната красота на дневен ред и провокира както децата, така и родителите, да се замислят за вътрешната хубост, добротата, приятелството.

В консуматорския свят, в който живеем, всеки от нас има нужда да си припомни, че е важен и специален заради личните си качества.

“Май няма по-чудесен грим

от това, да си необходим…”

Да бъдеш “феймъс”, както казват тийнейджърите, е празна работа, чиста проба суета. И ако за пубертетната възраст е приемливо (донякъде) младите момичета да се вълнуват основно от външния си вид, защото търсят себе си и искат да бъдат харесвани, по-нататък в живота е твърде странно да се разчита единствено на красотата като важен житейски фактор. Затова, като родители, трябва да предадем посланията на Евгения Войнова на децата си, иначе ще се озовем в свят с празноглави красавици и лицемерни почитатели, но не и с истински значими личности, готови да променят света.

Книгата прочетохме с Даниел в проект “Експериментът”. Макар да е момче, той много хареса историята за жабата. Липсата на суетност не му позволи да се припознае в образа на героинята, но пък разпозна сестра си, която е редови тийнейджър и външният вид е сред основните й интереси. Двамата дружно обявиха, че героинята от книгата е “кифла” и дълго повтаряха като припев:

“Там бяха нейните приятели –

деветдесет и девет почитатели.”

Автор: Вал Стоева