Стихове за котките и хората от Стария опосум

Котки, котки, котки! Мистериозни, театрални, железопътни! Пирати, пакостници, инатливи! Всички те, плюс още няколко неподражаеми котешки образа, са се спотаили между кориците на „Популярна книга за Котките от Стария опосум” на Т.С. Елиът. Красивото двуезично издание е дело на ново-новеничкото издателство „Брегов и Радев”, а илюстрациите са на Аксел Шефлър, чиято работа вече познаваме от „Грузулак”. Преводът е на Стефан Радев (втората половинка в името на издателството).

Мнозина познават Т.С. Елиът като поет модернист и нобелов лауреат, но малцина знаят, че през 1939 година излиза негова хумористична детска книжка – „Популярна книга за Котките от Стария опосум”. Интересен факт е, че корицата на първото издание е негово дело. Всъщност старият опосум е именно поетът – с този прякор е бил познат сред приятелите си. По-късно пък популярната котешка книга става основа за мюзикъла „Котки” на Андрю Лойд Уебър (него вече всички сте чували).

Оказва се, че Т. С. Елиът е бил голям любител на котките и познавач на котешката душа, затова неслучайно започва книгата с някои указания за „Кръщаване на котки”:

„Как трудно измисля се котешко име –

не ти е безгрижна неделна игра,

дори ще помислиш, че нещо ми има,

но на котка се дават по ТРИ ИМЕНА.”

После следва много точно описание на котешкия живот:

„Цял ден е на камината, на слънце или в шапката:

седи, седи, седи, седи –

е, дундите са си така!” („Старата дунда”)

А когато го съчетаем с котешкото своенравие,

„защото той прави,

каквото си прави,

и нищо по въпроса не можем да направим!” („Инат-Наопак”)

творческа енергия и непочтителност,

„Пакостничко и Хитруша правеха котешки славен отбор –

унили клоуни, акробати, въжеиграчи и актьори

без декор

…

В градините Корнуол бяха познати, във Уончестън и Кенсингтънския площад,

наистина имаха повечко слава, отколкото две котки можеха да понесат.” („Хитруша и Пакостничко”)

 

„Макавити е тайнствен котаран:

наричат го Невидимата лапа,

защото е изкусен хулиган –

умее да престъпва правилата.” („Макавити: мистериозната котка”)

както и още няколко забележителни котешки качества като чревоугодничество, пиратски дух и актьорски талант, може да се каже, че:

„За най-различни котки чухте вече

и затова съм твърдо убеден, че

не са необходими преводачи,

да разберете техния характер.

С наученото ще се убедите,

че котките са като нас самите,

и други хора, за които знаем,

че изповядват най-различни нрави.” (А-дресиране на котките”)

В 15-те котешки стихотворения Т.С. Елиът си играе с думите като котка с кълбо прежда – по-скоро заради забавлението, отколкото заради някаква практическа полза. И ако да наблюдаваш гъвкавите движения на играеща котка си е чиста наслада, такова е и усещането, докато четеш детската „Популярна книга за Котките от Стария опосум”. И също както детската игра крие в себе си нещо повече от радост и забавление, така и котешките стихове казват нещо повече за истинската същност на котките и хората.

========================================================================

Ако поискате да чуете как старият опосум Т.С. Елиът чете собствените си стихове за котките, можете да намерите записи на няколко места в мрежата. Освен удоволствието просто да чуете гласа му, ще можете и да усетите как думите се леят, надбягват и закачат, докато смисълът остава на заден план.

„Популярна книга за Котките от Стария опосум” е на българския пазар от днес.

 Автор: Лора Филипова